Сигурно ви е интересно как е в Дъблин.
Очевидно, а и те самите си казват, че положението преди 10 години е било много по-западналo. Наляли са инвестиции американските ирландци и страната, хайде нека да е столицата, се е пооформила и уредила.
Жилищата им са предимно къщи, повечето еднофамилни, на един или два етажа.
Пред всяка къща има оформена китна, къде скромна, къде не, градинка с по две или три коли в нея. Къщите често са слепени една до друга, но зад тях имат заден двор, който оформят по свой вкус. Няма квартал без парк или игрище, а често има и само полянки с дървета да играят децата. Колелета и играчки често има разпръснати навсякъде в двора или около къщите. Чадърите им са си до вратата отвън. Повечето нямат пощенска кутия, а само отвор с капаче на входната врата.
По центъра има доста големи молове или шопинг центрове, както им казват. Някои от тях са огромни и на няколко етажа. Два три от тях дори имат изходи на различни улици. В един от тях предлагат свободен интернет до тоалетните в нещо като отделни местенца за сядане с монитор и клавиатура и мишка. Сядаш и браузърът ти е отворен, няма десктоп, няма нищо друго.
Ще пробвам да намеря и места със свободен интернет за лаптопа.
Хората са учтиви, търпеливи, но повечето нямат никакъв вкус към обличането или не държат на това. Парковете им са почистени и асфалтирани и често ходят на крос или просто ей така на тревата. Майките, които по принцип не работят след като изпратят децата на училище, обикновено с кола, се събират по две по три и отиват по парковете да тичат или само ходене. То е едно малко смешно – много си махат ръцете, като маршировка, сякаш искат да ги откъснат. Навярно от телевизията им го внушават, не знам. Ама какви запазени бабки има. Има много жени шофьорки и са много отракани, а колко баби миткат с коли по града не е за разправяне. И сигурно кормуват от млади, няма как да е иначе.
Времето – много променливо. Сега сме май, но и през април беше все ту грейне, ту завали, ако духа ще е слънчево, щото издухва облаците. Ако грее напича, но може да завали и после пак да изсуши. Дъждът е чест, но обикновено е като слаб ръмеж и някак му свикваш, дори не го забелязваш. Тук, като завали, никой не се разбягва, а си продължават да си ходят, даже си спортуват или колоездят. Гръмотевици не съм видял да има.
Всичко е подредено, указано, маркирано и поддържано. Няма място в града, което да е занемарено. Маркировката по улиците, тъй като кормувам всеки ден и виждам, е перфектна. Те знаят, че ще има хора, които ще се объркат при ляво движение, и затова са маркирали и написали по асфалта всичко необходимо. Има на него до тротоара дори надпис погледни надясно за пресичащите пешеходци.
За колоездачите на всяка улица си има специална червена лента до тротоара и от двете страни на пътя за тях и нямаш право да я настъпваш с колата. Даже на едно място видях, че имаше осова линия за насам и натам за колоездачите. Шофьорите са търпеливи и почти не изпреварват в града. Ако специално им сигнализираш, те задминават иначе може да си кара след теб с километри с 40 км/час. Никога не съм предполагал, че ще карам с 50 км/час по толкова широки булеварди и няма да ме натиска отзад някой нервак. Дават ти път, махат за поздрав, спазват си правилата хората. Иначе колите им са нови на по 3-8 години, но няма кой знае какви изцепки, както в България се тежкареят много хора. Тук там по някое Порше или БМВ и толкова. Видях няколко Хамъра и едно старо Ферари F40, има и някои старички антики в перфектно състояние и си ги джиткат.
Има едни специални градинарски центрове и там се предлага всичко за градината и разсаждане, торене и т.н. Тъй като обикаляме по много дворове, се нагледах на много интересни решения, но и на доста кич. По центъра на определени места са се запазили малко по-аристократични къщи, напомнящи за старите богаташки времена, с оформени стари дворове с лиани и високи дебели дървета с тежки сенки.
И навсякъде зелено и сочно. Постоянно мирише на окосена трева и на най-разнообразни храсти. Всичко в момента цъфти и мирише страхотно. У нас така може би е само в някои старинни резервати, като Копривщица или Жеравна.
Нагледах се на безброй различно цъфтящи храсти, цветя и имат много палми и то многогодишни, нищо че е на север. Климатът тук е мек, тоест не много студен и е влажен, това спомага за огромния и безспирен растеж на всичко.
Ирландия е сред първите по висок стандарт в Европа. Минималната им заплата по закон е 1250 евро.
В северната част на града има един голям полуостров и там къщите и дворовете им са доста по-обширни и луксозни. Има няколко голф игрища, но плажове нямат. Аз не знам как ходят на плаж, приливът им е за броени часове всеки ден. Сигурно като си проснат чаршафа постоянно си го местят да не заплува... :)
През една слънчева неделя посетих Тринити колеж в центъра. Това е комплекс от стари сгради в ансамбъл с парк и е красиво. В библиотеката, която е много стара и прилича като от филм с Хари Потър, на първия етаж е уреден магазин за сувенири на келтска тематика. Има бижутерия, книги и всякакви сувенири с хералдики, келтски руни и календари от Ирландия.
Градът го опасват няколко железници, нещо като влакове, но с регионални маршрути.
Минават през града, като пресичат булевардите с надземни мостове. Интересно е там, където пресичат с прелез. Нямат като нас бариери, които да се вдигат за колите, ами имат невдигащи се бариери. Местят се ръчно от кантонери, но хоризонтално и когато са отворени за колите са затворили релсите – много е интересно. Нещо като врата за да мине влака, но направена като бариера.
Вчера видях на една улица, на която ремонтираха едното платно - беше стеснен участък и движението се регулираше от две автоматични табели с надписи МИНИ от едната и СПРИ от другата страна, които се завъртаха от механизъм в основата им през равен за двете посоки на движение интервал. Културка.
И нито веднъж не се случи да видя някой престроен в лента за наляво например и да се шмугне пред теб, дето си за направо. Не съм видял и инцидент или ударили се коли още.
С пътните полицаи се разговаря като с нормални интелигентни хора. Спираха ни два пъти – плийз проверка на книжка, талонът и застраховката на колата и за пътния данък са в едни залепени прозрачни джобчета на предното стъкло на колата. Поглежда ги и като види, че не са с изтекли дати – ок. С малко сносен английски и се разбираме добре.
Днес беше по-интересно. Имахме работа на полуострова в един по-тежкарски квартал. Бдителни съседи видели непознат бус да снове бавно по улиците, и позвънили в полицията. Това при тях е нормално. С такава проверка ангажират цивилни полицаи с нормални автомобили, и един зад нас както си кара и пусна сирената за кратко. Отбихме, помоли ме да сляза от колата (аз карах) и ми поиска докуметите. Обясни ми, че са се обадили и той е по сигнал, записа номера на колата и попита какво правим в района. След като му обясних и му показах разрешителното се извини и ни пожела лека работа. Разбра, че сме българи, усмихна се и каза, че имал много добър уикенд в София. Това е, все така да бъде.
Вчера на центъра в един голям парк хората налягали по тревата и един мотоциклетен полицай, леко пъпърка по алеите – следи да не е обезпокоен някой, да няма пияни и т.н.
Кръстовищата им са много разумно направени. Като дойдеш до светофара има само две ленти – за направо и за наляво или дясно, в зависимост накъде има завиване. Ако е кръстово, тогава лентите са две – за направо/наляво и за надясно. На отсрещната страна има само една лента за тези, които са избрали направо, за тези наляво и надясно също ги чака само една лента. И важно – лентите отсреща са отделени с тротоарно островче. Тоест, където се престроиш на кръстовище – натам отиваш, трябва да се внимава. Не може като у нас от средна лента да завиеш или от лента за надясно да минеш направо и да си спестиш чакането.
Светофарните уредби светват жълта светлина само преди червената. Така се постига положителен ефект в два аспекта. От една страна се изостря вниманието на очакващите зелената светлина, а от друга се избягва навлизането на нетърпеливи шофьори-тарикати още преди да е светнала зелената светлина. Освен това, когато отдалеч шофьорът види, че свети жълто няма да се чуди какво ще последва, а ще знае, че трябва да намали. Светофарите им често са с 4 секции. Понякога една от тях е за надясно и се пуска специално. Понякога секцията надясно е обособена отделно и си има червено и зелена стрелка под него. Когато свети зелено (чисто зелено без стрелка) то важи за всички посоки, като у нас. Когато свети червено зеленото идва без жълто предупреждение, ей така от червено направо зелено. Жълтото го ползват само като свърши зеленото преди червено. На някои кръстовища светофарите за пешеходците се пускат едновременно за всички посоки, това е много удобно и някой даже пресича по диагонала, вместо да чака и за следващия светофар. Светофарите за пешеходци задължително са придружени със специфичен звуков сигнал. Когато той престане, светофарът с пешеходец става жълт и дава възможност всички да се изтеглят. За по-натоварените кръстовища е установена светофарна уредба, позволяваща бутонно известяване за намерение на пешеходци да пресекат кръстовището. Бутоните в Ирландия бяха метални, едри и кръгли, с размер 10 см, на височина да бъдат достигнати и от инвалиди в колички. Пешеходният светофар се съпровождаше с ясна звукова индикация, която се променяше в тревожна, когато наближаваше свършването на зелената светлина за пешеходците, за да могат и инвалиди или слепи да знаят за това.
Идеята беше следната: ако на тротоара за съответната посока няма пешеходец за пресичане, бутонът не е натиснат и светофарът няма да светне зелено за пешеходци и така ще задържи по-дълго зеления сигнал за автомобилите пресичащи тази пешеходна пътека. В някои от по-натоварените с пешеходци кръстовища, както и на тези около училища дори беше въведено цялостно спиране на автомобилния трафик и един светофарен цикъл САМО за пешеходци – във всички направления. Получаваше се така, че (за мой ужас :) се наблюдаваше пресичане на ученици и майки с колички по диагонала на кръстовището, нещо необичайно за нашето ежедневие. Естествено, че когато за автомобилите светваше зелено, пешеходците нямаха право да пресичат в никоя посока. Мисля, че тази мярка ще спести на много водачи на автомобили раздразнението от това, че те завиват, а трябва да осигурят да преминат и пешеходците в същата посока на тяхната и така, изчаквайки, да не може да завият по-голям брой автомобили. в Дъблин светофарните уредби имат променлива продължителност на пропускането. Имат централизирано управление на всички кръстовища и регулират продължителността на светофарите в едната и другата посоки, дори в рамките на деня. Така никога не знаеш колко ще чакаш на червено и кога ще свърши зеленото на „познато“ за теб кръстовище.
На повечето главни булеварди и на по-широките улици, както и на тези с по-голям наклон има обособена най-лявата лента само за автобуси и таксита. Отделена е с дебела непрекъсната маркировка и е надписана „само за автобуси”. Така, че трябва да се внимава – изпреварват си и отляво и то смело. Това е огромно облекчение за трафика и няма навиращи се таксиджии, а си е спокойно и леко на сметките на пътуващите. Често досами левия тротоар има отделна лента за колоездачи, оцветена в червено с рисунка на велосипед. Такива алеи опасват града навред и си имат даже начало и край, отбелязани с табели. Обикновено са по края на пътното платно, непосредствено до бордюра на тротоарите, а дори имаше случаи да пресичат цялото пътно платно, непосредствено до пешеходната пътека и да продължават по друга улица. Освен това, в началото на всяка велопътека има знак с надпис на името на пътеката, времето от деня, през което тя е действаща и през периода на действие автомобилите нямат право да я ползват за платно.
На всяко кръстовище има определено правоъгълно място, маркирано с жълта мрежеста маркировка, където не трябва да се спира, дори и когато чакаш на светофара. Тя показва, че мястото е необходимо, за да завие или премине превозно средство с по-големи габарити, като камион или автобус. Когато се зареди опашка на червен светофар това място стриктно се пази чисто и никой не се възползва от него, за да се пререди. И обикновено наистина се убеждаваш колко е полезно и не се създават разбърквания и ситуации.
По спирките винаги има маркирано място, което е за спрелия автобус и не бива да се покрива от други автомобили. По време на интензивно преминаване на ученици, движението се спира от специален служител в маркировани дрехи и стоп-табела и той спира движението по своя преценка.
Много ловко са уредили „забранено паркирането” с един номер. Навсякъде покрай тротоарите на асфалта, там където е забранено спирането има двойна жълта непрекъсната линия и там спирането е забранено. Няма знаци, няма до следващото кръстовище да важат. Просто и ясно, стъпил ли си на линиите си в нарушение. И ги гледаш паркирали плътно, но до линиите – там чисто. И така всеки може да завие без проблеми на всяко кръстовище.
Относно ограничителите на скоростта, наречени мило „полегнали полицаи“.
Не може да се опише учудването ми, когато още с първите метри по улиците и булевардите на ирландската столица установих колко сериозно са се заели хората от общината им с ограничаване на високите скорости и безопасността по улиците на града. Тези съоръжения са навсякъде, изключително разпространени, толкова, че на места са дори на всеки 200 м. Аз си мислех, е ние в България сме „варвари“ да ги поставяме по пътя, и да трошим колите на хората. Оказа се, обаче, че у нас са просто варварски начините да ги ползваме. Техните са няколко вида, според предназначението си. Всички, обаче, са широки, с подходящо сечение, непозволяващо повреждане на автомобилите, освен ако не намалиш, разбира се.
Едни са предназначени единствено за ограничаване на скоростта. Широки, извити така, че колата да се качи по тях и тогава предните гуми да слязат на асфалта, изградени задължително от червени павета, надлежно маркирани с триъгълници, и дори понякога не изцяло заемащи ширината на улицата, а накъсани на 2 или 3 части, но така, че ако понечиш да минеш по оставените с асфалт зони, непременно да навлезеш в насрещното движение. Така дори веднъж беше надигнато цяло кръстовище. Там, където е стоп-линията на всяка една от улиците, когато влизат в кръстовището е надигната. Tака цялото кръстовище е по-високо от останалите платна. Когато влезеш в него се качваш и слизаш на асфалт чак, когато излезеш от него. Просто супер.
Други изпълняваха функция и на пешеходна пътека, едно много практично и логично решение. Просто там, където пресичаха ученици „полегналият полицай“ е толкова широк, колкото е пешеходната пътека, маркирана върху му. Така автомобилите няма как да не намалят и дори спрат ако има светофар за пешеходци, дори ако те още нe са тръгнали да минават.
Номерата на колите започват с годината на придобиване на колата, например 02- и нататък.
Най-популярната марка автомобили е неоспоримо Тойота. Те са навсякъде, следвани с голяма разлика от Нисан, Хонда, Мерцедес, Рено, Фолксваген и др. Най-редки са алфите, голфовете, Сааб. Иначе има бая Волво, Ягуар, че дори и Сеат.
Форд Скорпио от новия е навсякъде, кара го куцо и сакато, но е неоспоримо готин и стои тежко и стилно.
Понеже работата ми ме среща с много от колите пред домовете на хората имам някои интересни наблюдения.
Не е странно да видиш смотана къща с още по мърлява входна врата и оградка и вътре да се мъдри порше или БМВ М6 например, лъскаво и чистак ново. Старите хора обикновено си имат една колица, но ако са сами, бабките карат разни малки колички, но ако дядото им е още жив има и доста добри изпълнения от Волво или Фолксваген например. С тези модели у нас някой много би се тежкареел, а тук си ги имат за добър ден. Надвечер често може да се видят няколко бабки, натоварили се в колата на едната и отиват някъде. Като тийнеиджърки-хлапачки, ухилени и си бъбрят.
Жените като цяло са им много добри шофьорки и имам чувството, че са по-справящите се с нещата в семейството. Те определено повече кормуват през деня от мъжете си – сутрин до супера, децата на училище, после до парка за джогинг и т.н. След обяд взимат детето от училище пак с колата. Определено като ругая някого на пътя все ми идва да очаквам жена зад волана, но не – повечето са мъже.
При хубаво време, което е рядко и значи слънчево с препръскване от време на време, посещавам Ботаническата градина. Това е едно райско място над центъра на града, където цари спокойствие и е дом на много катерици, патици и множество други птици.
Един ден докато си говорех с Теодора по телефона две катерици се промъкнаха към мен и мислеха, че ще им дам нещо за хапване. Едната дори скочи на коляното ми и успях да я погаля за кратко. Съвсем нормално е да си седиш и около теб да си се разхождат най-различни живинки, съвсем необезпокоявани от никого. Чувствам се като онзи горският дядо от приказките.
В градината има няколко големи оранжерийни комплекса, като в най-високата от тях се съхранява една малка джунгла с постоянна топла температура около 20 градуса. Топлото се подава от скари по пода, разположени по пътеките между палмите и в средата има построена малка колибка от бамбук, както в Амазония. В друга оранжерия има полупустинни видове и има изградена шатра на номади с предмети от бита им и обяснения как живеят и с какво се хранят. В трета има кактусови видове, арктически видове и т.н. Отвън в парка има обособени няколко тематични градини. Най-красива е китайската със специфичните за нея интересни дървесни видове и камъни с малки пътечки от пясък между тях. Завършва с красив водоскок на няколко нива, обграден от цъфтящи в няколко цвята кичести дървета и храсти.
Разнообразието от дървета е огромно, почти няма две от един вид едно до друго. Редом с огромната секвоя може да се пипне червено дърво от Кипър, бамбукът е на малка горичка, а до тях е градината в Индокитайски стил. Има статуи на техните седнали дракони-лъвове и е много романтично.
През парка минава малка река. Преди него са отклонили един ръкав, който лъкатуши и почти не тече, за да има блатни растения и патици. Там всяко животно си ходи на водопой, дори си имат заградено с ленти място, на което да не ходят хората. Основната река тече покрай парка и в долния му край минава в няколко малко полегати водопада, които създават приятен шум и прохлада за градината от рози, наименовани по видове, оформена с фонтан в центъра. До нея се стига през малко извито мостче, цялото опасано с увивни розови храсти.
Входът към парка е свободен, без такса, но на входа са останали да ръждясват старите перила на касите и късащите билетчето. Пълно е със пенсионери, млади и семейства. Децата най-много се радват на катериците и враните, като им дават храна. Естествено има закрит панорамен бюфет-кафене, което винаги е пълно и мирише невероятно.
Ирландците постоянно нещо ядат и набиват и дебелите хора са масово явление. Много жалко, защото сред тях има много симпатични, но просто дебели.
Расовото разнообразие е голямо и малко даже ме изненада. Има хора от Африка, черни та чак сини, от Азия пакистанци, индийци, много китайци и малайци. Поляците също са много, но някак не се забелязват, освен някоя готина мадама, която няма как да е ирландка. Навред има китайски ресторанти, както и за персийска храна, индийски и други. Един от тях се казва например АБРАКЕБАБРА, което е много оригинално. Но го е оформил като копие на Макдоналдс и менюто му изглежда подобно. Пъбовете им или кръчмите им са предимно тъмни с лампи дори през деня, докато не влезеш не можеш да ги разгледаш. Но при бира 8 евро и кафе 3 не съм и влизал.
За телефона си съм си купил карта МЕТЕОР като нашата прима, купуваш я с 20 евро и като ги изхабиш, добавяш пари с ваучер от 5, 10 или 20 евро от всеки супер, дават ти касова бележка с указания за зареждане. Тази карта е с международна ориентация и с България говоря на 28 цента за минута с мобилен телефон, и на 9 цента със стационарен. Между две метеор карти разговорът е на 28 цента за минута. Хубавото е, че отчитането става на реално изговорено време, а не като у нас да ти отчита минута още при свързването. Проверявал съм го, така е. Колкото секунди, толкова взима. На определен номер мога да си правя справка колко ми остава в сметката.
Като стана въпрос за сметка, ще разгледам как стои въпроса с храната.
По принцип е евтина за стандарта тук, има дори храни, които са на цената на българските – например има картофи по 35 цента килото. На пазара в центъра, на пъпа на града, продават плодове и зеленчуци и купих 8 банана за 1 евро. Това си бяха 2 кг.
Има няколко основни вериги супермаркети – Теско, Лидл, Суперкуин са големите, а Еуроспар и Центра по-малки, които имат магазини във всеки квартал. Отделно от това имат големи молове, в които има от всичко, включително и супермаркет от по-горните вериги. Промоции и отбивки от цената правят всички, но по-големите вериги са по-изгодни. Теско например, има щанд на половин цена и предлага стоки, на които след седмица изтича срока на годност. Но обикновено предлага изгодната цена, ако купиш 2 или 3 опаковки наведнъж.
А сега малко за цените. Нескафето, например 300г е 5,5 евро, но аз си купувам едно друго за 2,5 евро пак 300г. Хлябът идва малко скъп – има от 1.5 до 3.5, особено по-специалните. Иначе нарязан за тостери се предлага и бял за 1 евро или 87 цента. Най-евтин е този от 60 цента 800гр, нарязан бял и малко мек, но за тостер е супер. За съжаление тук не мога да си позволя любимите ми с ядки едрозърнести хлябове. Предлагат и един наречен кафяв, който прилича на белия, но е от по-друго тесто и има хубав вкус. Месото е различно, има сурово, вакуумирано, което е на различна цена. Предлагат и едни сурови наденички, които приличат малко на биренки, на фритюрника стават супер. Най-евтина тоалетна хартия съм купил за 3.5 евро за 9 ролки, трипластна е и е добра. Имат голямо разнообразие от консервирани храни, дори такива, каквито ние не бихме си представили в метална консервена кутия. Много изгодни са едни 400 грамови с варен фасул, малко ситен, но вкусен, в леко сладък доматен сос. Цената им варира от 33 до 25 цента и са чудесни за едно ядене. За 60 цента има същите, но с малки варени кренвиршчета вътре. Вървят добре и с биричка, ама не е евтина, че да си позволя често. Бирите варират от 1-1,7-2,5 евро, но са по-изгодни ако са на стек по 6 или 10-12, тогава едната излиза около евро. А и не всяка е добра за нашия вкус, националната им гордост Гинес, опитахме я и мога спокойно да не я опитвам повече.
Европейските, т.е. немските по-стават. От консервите любими ми станаха едни консерви 400г с малки цариградски кюфтенца-топчета, много вкусни и пак в доматен сос, малко гъст. Те струват около 70 цента, но стават и за две порции.
Рибешките консерви все още не са ми по джоба, цената им не е голяма, но са малки на грамаж. В стъклени буркани има мариновани кренвирши, моркови, картофи, грах, царевица, гъби и др. Маринованите кренвирши са готови за консумация, но излизат по-скъпо от полуготовите. В цената на наема за квартирата влизат и тока и водата, така че готвенето не ме ощетява. Кухнята е обзаведена със всичко необходимо, има дори две микровълнови и само мерак и време да имаш. Има още пералня, вградени фурна с 4 котлона, аспиратор, фритюрник, тостер и кафе-машинка. Едната микровълнова е по-голяма и е с електронен часовник, времето за готвене се задава с един въртящ се бутон и е голям кеф да се работи с нея. Метална е Inox покритие, даже звънецът и звучи по-елегантно, ще си купя такава.
Има една друга верига супермаркети Аldi, там е най-евтино, подобно на Кауфланд. Продават се и не само храни, но от храните може да се намери много изгодно нещо. Може би е въпрос на производител, не са с изтичащ срок или нещо друго. Редовно правят промоции с някоя нехранителна стока, например много хубави туристически боти за 15 евро, или джобна камера с висока резолюция, като моята за 70 евро.
Сладките неща навсякъде са малко скъпички (за мен), но те знаят, че се консумират и наистина е така. Странно, но така и не видях обикновени вафли, почти всичко е полято с шоколадова глазура или нещо друго. Дали ще са курабийки или бишкоти, пръчици някакви, винаги са с глазура, освен това и с пълнеж. Десертите Сникърс например, редовно са в промоция 3 за 2 евро. Има едни опаковки на Сникърс и Марс с 5 десертчета в една опаковка 300 грамова, предлагат се 2 такива за 3 евро. Едното ти излиза 30 цента. Подобно е положението с Туикс и други от този род.
Още карам на полуготови или готови храни, не знам как е ситуацията, ако се взимат продукти за готвене, но едно готово печено пиле е 5 евро. Продават сурови пилешки бутчета или крилца, както поръсени и овкусени с подправки, така и без.
Газираните напитки са разнообразни, Кока-колата е скъпа – 1,5 за литър (по центъра 1,5 за 500мл), но има една кола-заместител по 50 цента за 1,5л и е добра на вкус.
По големите молове има магазини за спортни стоки и обувки.
Ако случиш, може да намериш маркови маратонки на Найк, Адидас или Хеад за 30 евро, но ако е останал само този номер непродаден. Иначе са по 60 или 90 евро, като по-засуканите модели стигат 130-170 евро. Изборът на тениски, ризи или панталони е семпъл, да не кажа беден откъм модели. Почти нищо не си харесах, дори да ми го подарят.
Иначе тениските на футболна тематика са по 25-30 евро, дори видях един малчуган с тениска Бербатов на гърба. Жалко, че не бях с камерата да го снимам.
Масово се носят анцузи и маратонки. Това добре, но като вземат да слагат маратонки на платнени панталони или анцуг на сако или дори рокля, просто да паднеш. Жените особено ми правят впечатление, че се обличат сякаш са сложили каквото са хванали от гардероба. Дори и най-малък намек за синхрон в обличането нямат. Заради големите им задници много са разпространени дънките и панталоните чарлстон, та чак покриващ изцяло обувките, и ... разнищен долу по ръба, разбира се.
Масово, особено сред подрастващите се носят неща, които ние отдавна смятаме за кич, като коланчета от плат с ярки цветове, ярки трика или полички тип ламбада. Да не казвам с какви метални или по-лошо – пластмасови дрънкулки се кичат (то може и оттам да идва думата кич). Ние престанахме отдавна дори по селските събори да виждаме такива, а тук си имат специализирани магазини и дори щандове в големите молове за тях.
Някои училища си имат униформи, къде стилни, къде не толкова. Други си ходят с анцузите на училище. Сред униформите особено са популярни сивите прави панталони от едновремешните габардинови платове, дето дори нашите дядовци не носят вече. Може и да е целенасочено, да няма разделение и перчене сред малките. Веднъж излизат от последен час физическо явно, в едни сиви анцузи, не можеш да си познаеш детето. Иначе който иска да спортува има къде, много често бащите се водят със синовете си, облечени в пълна спортна форма на някой отбор, с корите му, с ръкавиците, чорапите. Радостни и щастливи, по мъжки.
Имат един крайбрежен булевард, накъде към 6-7 километра дълъг. Покрай него има обособена алея за бягане и велосипеди. Редовно има хора и е оживено дори и в не толкова приятно време. Тук въобще не ги притеснява дъждът, както у нас. Те са израснали в такива условия и не е чудно да ги видиш по къс ръкав или по шорти в дъжда. Той тук рядко е пороен, много рядко. През май като че ли имаше два по-силни, но за дълго. Обикновено ако е облачно може да вали често през деня, но е слаб ръмеж или кратък по-силен дъждец. Ако е ветровито и облачно може да докара по-тежки облаци, но като се изсипят ще вземе да грейне за кратко и пак отначало. Затова пък грейне ли, напича та не се трае. Чист въздух, яко слънце, но пък тихото време е рядкост. Може би по центъра или в някой парк, където има високи подрязани храстови алеи. Тук смог не видях, както и да ми замирише на изгорели газове. Няма кълба дим след градските автобуси, по кръстовищата се стои понякога доста, но не миришеш на никого газовете. Града диша с множеството си зелени дробове. Все още не съм видял и да поливат някъде. Те са абонирани за безплатно оросяване от природата.
Почти досами центъра на града има един много голям парк Феникс, който се простира на площ колкото поне 6 наши парка, като този на гребната база. Огромен, пресича го един основен булевард с няколко разклонения. Там се намира американското посолство, разположено сред величествена гора сред мир и спокойствие. Там е министерството им на отбраната, зад високи имперски оформени метални огради и величествен портал. В началото на парка се намира зоологическата градина на Дъблин с вход 15 евро за възрастни и 10 за малките. Естествено има и изгодни оферти за семейства и групи. Точно до вход-изхода на парка има голям магазин за плюшени играчки, предимно на животни и всевъзможни лакомства, разбира се.
Естествено, че се радва на голяма посещаемост и сигурно продава добре. Надолу из парка има множество спортни площадки за крикет, голф и огромни поляни за разходка. Сред тях са запазили величествени горски масиви, почистени от храсти и пущинаци. Има асфалтирани алеи за пешеходци и за велосипедисти, означени с табели. Няма обхождане и по-добре, да има и за друг път.
На север от града има един голям полуостров, хълмист и ветровит. Красиво е обрасъл с треви, камъни и типичните гъсти храсти с жълти цветове, растящи на купове. В северния му край има дори малко градче. Има си пристанище, за корабчета и за яхти. Имат си фар, църквица в стар келтски стил, и типичните за всеки квартален търговски център – месарски магазин, фризьорски салон, аптека/козметика, пощенски клон, малък супер и кръчма, разбира се. Ако добавим и по един тото-пункт или букмейкър, цветарски магазин и невероятно необходимите книжарнички с безброй готови картички със всякакви поздравления, ще се получи пълният комплект магазини за всеки един квартален търговки център.
Тъй като окосената трева е навсякъде и е почти национален спорт, един от най разпространените уреди е моторната или ел.косачка. Обаче магията в косенето е как да подготвиш тревата за това. Около всяко дърво, ограда, стълб или храсти минават и пръскат с помпичка някакъв препарат, който не дава на тревата да расте. Така се оформя една зона около 10 см без трева около всяко нещо, което може да попречи на косенето или да счупи ножовете. И когато решат да косят – пей сърце.
Въпреки, изобилието от автомобили, все се намират и хора по спирките, особено млади. Интересно е, че автобусите се движат по маршрут, но не спират по спирките, освен ако не ги спрат. Всеки трябва да внимава и като се появи неговият номер, маха с ръка и като спре се качва. Така също са се изтарикатили да спестят гориво и излишно забавяне по маршрута. Въпреки задръстванията по часовете „пик”, на практика градския транспорт се движи доста смело и бързо. Повечето автобуси са двуетажни, но шофьорите са оправни и се справят доста добре.
Също така, светофарите са манипулируеми. На кръстовището, когато се появи пешеходец, натиска един голям кръгъл бутон на светофарния стълб. Когато дойде време между двете посоки за колите да се пуснат пешеходците, светофарите реагират и им дават зелено. Ако, обаче, никой пешеходец не е натиснал бутон, след спиране на едната посока за колите веднага пускат колите за другата посока. Така се пести време и, ако няма много пешеходци, движението е по-ефективно.
В един квартал има един стеснен участък на една улица, който има светофари. Няколко къщи са заели почти едното от платната на тази улица и се налага регулиране със светофари. Периодично се дава зелено на всяка от двете посоки по улицата. Интересното е, че точно по средата на стеснения участък пък има една пресечка. И за да може да се изтеглят или влязат коли и по нея, за целта има и трети режим на същите тези светофари, специално за тази пресечка. Ако това беше у нас щеше редовно да има катастрофи и един автосервиз в близост, за да ги оправя. За светофари да не говорим, нали сме царе на знаците.
Тук е общо правило, ако няма светофари, кръстовищата да се регулират чрез кръгово движение. Повечето кръгови кръстовища са по правилото, който е в кръговото има предимство. На всяко влизане има знак „внимание - път с предимство” и това е достатъчно. Интересното е, че много често по кварталчетата има кръстообразни и дори Т-образни кръстовища, организирани като кръгови. За целта са нарисували един кръг с диаметър 3м в центъра на пресечката, сложили са си значетата и са начертали стрелки за посоката. Това е, чисто и просто. Че е чисто – чисто е, ама понякога си е просто, защото някоя по-дълга кола или камион просто не може да завие по кръга и цепи през него. Ама като е казано кръгово си знаеш кой е с предимството. Само дето, когато на това малко кръстовищенце две коли дойдат едновременно до кръга, този отляво те кани ти пръв да влезеш в кръговото. Така, че то се обезсмисля – пак този отдясно е с предимство, ама нейсе. В Дъблин този тип кръстовища се използва повсеместно, кръгови са даже и малките квартални кръстовища (дори Т-образните такива) през които не минава усилен трафик. Само че, в този случай те не са със затревени кръгове с високи бордюри, а са просто леко надигнати павирани (с червени павета) кръгове с бордюри 5 см, колкото да държат паветата. И задължително маркирана със стрелки по асфалта, указващи посоката на движение. Никакви други регулиращи знаци, освен този за "кръгово движение".
И на всяко пътно платно, където би могло да влезе някой като нас от европейска ориентация на движнието, е написано на асфалта с главни букви НЕ ВЛИЗАЙ.
