Единствената причина на едно същество да съществува е съществуването.
С други думи, да поддържа органичната си структура. То трябва да остане живо, иначе няма същество. Растенията могат да остават живи, без да се движат насам-натам. Те извличат храната си директно от почвата. И благодарение на енергията на слънцето, трансформират тази неодушевена материя с собствена жива материя. Животните, включително човекът, могат да останат живи само като консумират слънчевата енергия, трансформирана преди това от растенията. Това изисква мобилност. Те са принудени да се местят от едно място на друго. За да се движиш от едно място на друго, е нужна нервна система.
Тази нервна система позволява действието върху и в рамките на средата.
И винаги по една и съща причина - оцеляването. Ако действието е ефективно, резултатът е приятно усещане. Следователно има нагон, който кара живите организми да запазват биологичното си равновесие, жизненоважната си структура и да остават живи.
Този нагон ще се изразява в четири основни поведенчески модели:
1 - Kонсумация, най-простият. Тя задоволява фундаменталните потребности ядене, пиене, копулация.
2 - Избягване.
3 - Борба.
4 - Потискане.
Функцията на мозъка не е мисленето, а действието.
Еволюцията иска да запазва. Така че в животинския мозък, откриваме много примитивни форми.
Има "пръв мозък". Пол Маклийн го нарича влечугов мозък и той си е такъв. Той задейства непосредствените реакции, свързани с оцеляването, без които животното не може да оцелее. Пиене и ядене, чрез които той запазва структурата си и копулация, чрез която се възпроизвежда.
След това, когато стигнем до бозайниците, към първия мозък се добавя "втори". Маклийн и други го наричат "афективен мозък". Аз предпочитам да го наричам паметов мозък. Без памет за това, което е приятно или неприятно, не може да става въпрос да си щастлив, тъжен, разтревожен, нито пък гневен или влюбен. Възможно е да се каже, че живото създание е памет, която действа.
След това към двата се добавя "трети мозък". Нарича се мозъчна кора. При хората тя е изключително развита. Наричаме я "асоциативна кора", т.е. тя "свързва". Свързва различните нервни пътища, които оставят запазени следи от миналите преживявания. Свързва ги по начин, който е различен от този, по който са били запечатани от околната среда в момента на преживяването. С други думи, тя ни помага да създаваме, да имаме въображение.
При хората тези 3 мозъка продължават да съществуват, наложени един върху друг. Нагоните ни продължават да са примитивни, произхождайки от влечуговия мозък. Тези три пласта на мозъка трябва да функционират заедно. Следователно те са свързани от снопове нервни влакна. Един сноп можем да наречем "връзка на наградите". Друг - "връзка на наказанието". Той ще доведе до бягство или борба. Трети ще причини потискане на действието.
Например майчина милувка за детето й, медала, който ласкае самооценката на войника, аплодисменти за актьора. Всички те освобождават химикали във "връзката на наградите" и водят до удоволствие за обекта на вниманието.
Говорех за паметта.
Ние обаче трябва да разберем, че при раждането, мозъкът е все още незрял. Следователно през първите 2 или 3 години от живота, човешкото същество преживява заобикалящото го като незаличимо. Това ще играе много важна роля в еволюцията на цялото му по-нататъшно поведение. И най-вече трябва да осъзнаем, че онова, което влияе върху нашата нервна система, започвайки от раждането, може би дори в утробата стимулите, които въздействат върху нервната ни система идват по същество от другите.
Ние сме другите.
Когато умрем, тези други, интериоризирани от нашата нервна система, тези други, които са ни формирали, формирали са нашия мозък и са го изпълнили ще умрат. Следователно трите ни мозъка са си на мястото. Първите 2 функционират безсъзнателно, под нивото на нашето съзнание Нагоните социално обусловените реакции. Третият осигурява обяснителния език, който осигурява обосновките, извиненията, алибитата за безсъзнателните дела на първите два.
Можем да сравним безсъзнателното с дълбоко море. И това, което наричаме съзнание, е пяната, която се появява от време на време на върха на вълните. То е най-горната част от това море, блъскана от вятъра.
Така можем да разграничим четири основни типа поведение:
1 - Консумация, която задоволява основните потребности.
2 – Задоволяване. Когато дадено действие води до удоволствие, се опитваме да го извършваме отново.
3 - Поведение в отговор на наказание, или чрез бягство, за да го избегнем, или чрез борба, за да разрушим агресора.
4 – Потискане - всяко действие спира.
Чакаме напрегнато, което води до терзание. Терзанието е невъзможността да доминираме в дадена ситуация.
Опит с мишка в клетка:
Плъх е поставен в клетка, която е разделена на две от преграда с вратичка в нея.
Подът е електрифициран на места. Преди електричеството да премине по пода на едното помещение, сигнал предупреждава животното, че след 4 секунди ще има електрошок.
То не знае в началото. Учи бъро, но в началото се страхува. Бързо вижда отворената врата и минава през нея, като избягва терзанието. Същото става няколко секунди по-късно. Отново плъхът бързо научава урока си. Може да избегне наказанието на лекия електрошок, като се върне в първото отделение.
Животното е подложено на този експеримент 10 минути дневно, 7 последователни дни. След тези 7 дни то е в съвършено здраве. Козината му е гладка и ллъскава, кръвното налягане - нормално.
Избягва наказанието чрез бягство. Това е приятно преживяване. То поддържа биологичното си равновесие.
Когато двама души имат различни цели или една и съща цел и се конкурират, за да я постигнат един печели, а другият губи. Резултатът е доминацията на единия от двамата над другия. Желанието да се доминира в пространство, което можем да наречем територия е фундаменталната основа на цялото човешко поведение, макар че не осъзнаваме собствените си мотиви.
Няма инстинкт за собственост.
Нито инстинкт за доминация.
Просто нервната система на човека е научила необходимостта да задържа, за собствена употреба от човека предмет или човек който е желан, силно желан от някой друг.
И освен това нервната система е научила, че в съревнованието да задържиш този обект или друг човек за себе си, индивидът й трябва да доминира.
Вече казахме, че ние сме другите.
Момче в пустошта, изоставени, надалеч от другите хора няма да порасте, за да стане мъж. Никога няма да знае как да върви или да говори. Ще се държи като малко животно. Чрез езика човекът е способен да предава на следващите поколения целия опит, който е бил натрупан през милиони години. Отдавна е минало времето, когато човек е можел да гарантира собственото си оцеляване.
Той има нужда от другите, за да живее.
Не може да знае всичко или да прави всичко
От младенчеството оцеляването на групата е свързано с научаването на децата на хората на онова, което е необходимо, за да функционират в обществото. Учим го да не подмокря панталоните си и да пикае в гърнето. След това много бързо учим детето как да се държи така, че да поддържа сплотеността на групата. Учим го какво е красиво, какво е добро, какво е лошо и какво - грозно.
Казваме му какво трябва да прави и съответно го наказваме или награждаваме, без значение какво диктува собственото му удоволствие.
То е наказвано или награждавано според това, дали поведението му се подчинява на нуждата от оцеляване на групата.
„Горещо е внимавай! Пари. Виждаш ли? Върти се. Изправи се! Здрависай се с госпожата. Повтаряй след мен"
Едва започваме да разбираме как работи нашата нервна система. Едва през последните 20-30 години научихме как системата започвайки с химически молекули, които са изграждащите тухли формира нервни пътища, които ще се програмират, ще се запечатат от социалното обуславяне.
И всичко това в безсъзнателен механизъм. С други думи, нашите нагони и културните ни автоматизми ще бъдат маскирани от езика, от логичния дискурс. Така езикът служи единствено да скрива причината за доминацията, да маскира механизма, който я е установил и да убеди човека, че като работи в групата, удовлетворява себе си. Обикновено обаче всичко, което той прави е да запазва йерархичните ситуации, които се крият зад езикови алибита - алибита, осигурени от езика като извинение.
Втора ситуация в клетката с мишката:
Вратата между двете отделения е затворена. Плъхът не може да избяга. Той ще изтърпи наказанието, което не може да избегне. Това наказание ще провокира потискане. Той научава, че действията му са безполезни -не може да избяга или да се бори. Престава да се опитва.
Това потискане, при човека, се придружава от терзание и създава дълбоки биологични нарушения - толкова дълбоки, че ако присъства микроб, който в нормалния случай, може да бъде преборен от организма, сега той не може - плъхът получава инфекция.
Ракова клетка, която - в нормалния случай - той ще разруши, сега ще се развие в рак.
И биологичните му проблеми ще доведат до всички тези болести, наречени "цивилизовани" или психосоматични. Стовашни язви, хипертония, безсъние, умора, краен дискомфорт.
Трета ситуация:
Плъхът не може да избяга. Той ще получи същото наказание, но ще бъде конфронтиран от друг плъх, поставен в клетката заедно с него, който ще служи за противник. И той ще се бие с него. Тази битка е абсолютно ненужна. Той пак е наказан, но е предприел действие. Целта на нервната система е да действа.
Този плъх няма да има патологични проблеми, като онези, които видяхме в предишния случай. Той ще е в отлична форма макар че е получил същото наказание.
В случая на човека, обаче, законите на обществото обикновено забраняват такова отбранително насилие.
Работник, който е принуден да работи за бригадир, когото ненавижда не може да го удари в носа. Ще свърши в затвора. Не може да избяга - ще бъде уволнен. И така всеки ден и всяка седмица, и всеки месец, а понякога - в продължение на години действието му е потиснато. Човекът има много начини да се бори срещу това потискане на действието. Агресията, например. Тя никога не е безпричинна. Тя винаги е резултат от потискането на други действия. От гледна точка на нервната система обаче тя лесно може да се обясни. Както казахме, човекът е в ситуация, в която действието е потиснато. Ако ситуацията е продължителна, ще засегне здравето му. Съпътстващите биологични разстройства не само ще причинят появата на инфекциозни болести, но и поведението, което наричаме "психично заболяване". Когато човекът вече не може да насочва агресията си към другите, може да я насочи към себе си по един от двата начина.
Може да реагира соматично физиологично, проявявайки агресия срещу стомаха си, предизвиквайки дупка, язва или сърцето и артериите си, причинявайки си хипертония, а понякога дори остри лезии, водещи до тежки сърдечносъдови болести, инфаркти, инсулти. Или да развие обрив или астма.
Другият начин, по който може да насочи агресията си срещу себе си е още по-ефективен. Може да се самоубие.
Когато не можем да си изкараме агресията срещу другите, можем да я изкараме срещу себе си. Безсъзнателното е внушителен инструмент. Не само защото съдържа всичко онова, което сме изтласкали. Нещата, които са твърде болезнени за нас, за да бъдат изразени, защото ще бъдем наказани от обществото. Но и защото всичко, което е оторизирано и дори награждавано от обществото, е било поставено в мозъка ни от раждането.
Не осъзнаваме неговото присъствие, но въпреки това то ръководи действията ни. Безсъзнателното е най-опасното. Това, което наричаме "личност" на човека е изградено от торба с късмети, пълна с ценностни преценки, предразсъдъци и баналности.
С напредването на възрастта те се утвърждават в съзнанието ни и все по-малко се поставят на съмнение. Извадете един-единствен камък от тази постройка, и всичко ще се срути. Резултатът е терзание. А терзанието не се спира пред нищо, дори и пред убийство, нито пред геноцид, нито пред война - в случая на социалните групи.
Сега започваме да разбираме, чрез какъв механизъм, защо и как, в миналото и в настоящето са били установени йерархиите на доминацията.
За да отидем на луната, трябва да познаваме законите на гравитацията. Познаването на законите на гравитацията не ни освобождава от нея - гравитацията. Просто ни позволява да я използваме. Докато не покажем на жителите на тази планета начина, по който функционира мозъкът им, начина, по който те го използват, докато те не разберат, че той винаги е бил използван, за да се доминира над другите, почти няма шанс нещо да се промени.
