понеделник, 9 април 2012 г.

Вече трудно си спомням онова чувство ...

Вече трудно си спомням онова чувство, почти забравих какво е.

Чувството да се разхождаш по едни чисти улици, да си заобиколен от високи красиви дървета, красиви старинни сгради, наредени като за парад от двете страни на улицата.
С времето нещата си смениха местата.
Преди доста години градът ни бе поддържан, ухаеше на пролет по това време на годината, но пък хората бяха доста поочукани, простичко облечени и еднотипността беше навсякъде. Постепенно с годините нещата в личен план се раздвижиха. Колкото и да говорят сега за криза, почти у всеки вече е нормална мисълта, че може, а и трябва да бъде изтупан, да се отличава от другия, и децата му също.
Но така изтупани взехме да се разхождаме из един мръсен град, миришещ на отпадъци, дюнери и мърша.
Дори панаирите сега не внасят вече така осезаемият на времето полъх на модерното, парадното, на поливани паркове и измити улици, макар и поне за малко.
Семейната разходка през почивните дни и празниците, че и дори вечерното прибиране от работа, не доставят вече онова живо човешко усещане за свежест и чистота в душата. С просяците и клошарите по центъра на града, с бездомните кучета около мазните маси на дюнерджийниците, които превзеха крада, с въздуха, който дишаме „филтриран“ от метлите на циганките по улиците...
С невероятното количество бездарие, изписано, издрано по стени и дувари, че дори и по най-красивите дървета в градската градина. С интерес следя всяка новоизмазана и боядисана сграда, която видя, колко дни или часове ще удържи на башибозука със спрейове и маркери. Повърнята им застигна най-древното място на хълма в Стария град и осра с помията си почти всеки камък история. Не се чудя защо вдигнаха такива високи огради на Античния театър, и за да се насладиш, се налага да плащаш в родния си град.
Но разбирам...
Позабравих онова чувство, почти.
Когато открият обновения площад Джумая, за миг то ще се върне, но съм уверен, че няма да преживее нощта. 


Жалкото е, че някои ще израстнат без дори да го познават - онова чувство!

Няма коментари:

Публикуване на коментар