ДУШАТА И ВЯРАТА

Веднъж при един мъдрец дошло младо момиче. Красивата девойка обаче била обляна в сълзи.
- Какво да правя?- рекла тя. - Старая се винаги да бъда добра към хората, да не ги наранявам, да не ги обиждам, да им помагам с каквото мога. И въпреки цялата ми доброжелателност, вместо благодарност и уважение, получавам обиди и горчива насмешка. Дори сред тях има такива, които се държат откровено враждебно с мен. Толкова несправедливо и обидно! Кажи ми какво да правя мъдрецо?
Той я погледнал с усмивка и казал:
- Съблечи се чисто гола и мини така през града!
- Полудяхте ли?! Нали в този вид всеки би ме обезчестил и кой знае какво още направил!
- Ето, виждаш ли! - усмихнал се отново мъдрецът. - Да разкриеш пред хората красивото си тяло се срамуваш. Защо тогава ходиш по света с гола душа? Тя е разтворена като тази врата. Всеки, който поиска, влиза в твоя живот и ако вижда твоите добродетели като отражение на безобразието на собствените си пороци, то се старае да те обиди, оклевети или унизи. Не всеки има мъжеството да признае, че някой е по-добър от него. Нежелаейки да се променя, порочният човек воюва с праведника.
- Но какво да направя? - попиталo момичето.
- Да излезем, искам да ти покажа градината си.
Навън той продължил:
- Виж тези прекрасни цветя! Дълги години аз се грижа за тях и ги поливам, но нито веднъж не съм видял как се разпуква пъпката на цвете, макар че след това се наслаждавам на красотата и аромата на всяко от тях.
Бъди като цвете, разкривай сърцето и душата си на хората бавно и незабележимо. Виж кой е достоен да бъде твой приятел и да твори добро, както се полива цвете с вода, и кой къса листчетата и тъпче цветята с крака.
===========================

МОЯТА ИСТИНА

Правило първо:
Не ми вярвай, но се научи да слушаш.
Не ми вярвай, защото ти разказвам само една приказка.
Това е моята гледна точка към живота и тя е истина само за мен.
Но ако се научиш да слушаш, ще разбереш какво искам да ти кажа.
Така че не ми вярвай, но ме слушай.
Слушането показва истинската ти същност.
Под повърхността на всичко, което непрестанно се променя.
Докато слушаш и правиш всичко останало, ако присъстваш в настоящия момент,цялата радост, съдържаща се в него, става очевидна за теб.
Вниманието съществува само ако слушаш истински.

Второто правило е малко по-трудно:
Не вярвай на себе си.
Сам знаеш, че главата ти не спира да говори.
Тя е като див жребец, който може да те отнесе къде ли не.
И ако не го обуздаеш, той ще те отнесе, където си поиска.
Затова не вярвай на себе си, но се научи да слушаш онова, което е в главата ти.

Третото правило също е интересно:
Не вярвай на никого, точно поради същата причина.
Каквото и да ти кажат, е истина само за тях.
Това е начинът, по който изразяват собствения си опит.
Ако се научиш да слушаш, ще видиш, че измежду всички тези лъжи се появява истината и ти ще си в състояние да възприемеш тази истина.
Ако не вярваш на себе си, нито на никого, нито дори на мен, всички онези лъжи няма да оцелеят, но истината ще оцелее.Вярваш или не, но слънцето ще изгрява всеки ден. Няма нужда да вярваш в истината, за да може тя да съществува. Но за да съществуват лъжите, трябва да вярваш в тях.
Не трябва да вярваш наистина, не само като социална позиция "-О, аз не вярвам в тези неща!"

Трябва наистина да не вярваш. Но се научи да слушаш - това е ключът.