ЖАК ФРЕСКО (Jacque Fresco) - разсъждения за рационалността в живота

Най-трудното нещо за разбиране е ревността.

В бъдещето (ще използвам съпругата ми Роксан за пример), ако Роксан се влюби в по-млад мъж от мен или в по-стар от мен – никой не е по-стар от мен... но в човек на различна възраст от мен, ако тя иска това, значи не отговарям на нейните нужди. Ако аз наистина я обичам, ще й помогна да си събере багажа, защото това е, което тя иска.

Но в тази страна всички казват: "Разваляш семейството, да му се не види! Ти си моя жена, не можеш да ме оставиш! Ще ти счупя гръбнака, ако напуснеш този дом"! Това не е любов. Какво става с любовта по време на развода? Жената казва: "Искам децата и къщата!".

Къде е любовта? Къде е изчезнала? Има ли изобщо такова нещо?

Не, няма. Както казах, любовта е променлива. Хората дори не знаят как да обичат. В бъдещето думата "любов" ще бъде изоставена и ще бъде заменена с друга: "екстензионалност".

Това ще рече – ако сте пилот и дясното ви крило се запали, при завъртане на самолета настрани, огънят ще се изгаси. Ако някой ви каже: "В случай на пожар в сградата, намокрете кърпа и се придвижвайте приведени, защото пушекът отива нагоре". Това е екстензионално към вас, наистина екстензионално, а не като патриотизма.

"Заклевам се във вярност към Конституцията..." Това не е мярка за патриотизъм. Патриотизмът и любовта се състоят в това, което правите, за да разширите ума или живота на някого. Момичетата днес се ласкаят, когато им подарите бижута. Ще кажат: "О, колко е хубаво! Не трябваше". Тогава си го вземете обратно и вижте какво ще стане. Целият свят е обърнат наопаки... Та знаете ли какво значи екстензионалност? Някой, който може да разшири вашата способност да разбирате света, в който живеете. Това е истинска любов. И така, аз се опитвам да дам на всички най-добрата информация, която ми е налична, освен ако не е комерсиална. Някой казва: "Забелязах, че твоят хеликоптер няма опашно витло". аз не им казвам, защото това може да е комерсиален продукт. Не искам да идват на моите сбирки само за да вземат всичките прекрасни идеи и да ги патентоват. Така правеха в миналото.

Идваха при мен, във фабриката за самолети, за да гледат върху какво работя и да го патентоват. Разбирате ли? Те нямаха съвест. – Това е конкуренция. Ами, сметнах го за грубо и жестоко. А компанията за самолети е собственик на всичко, което измислиш. Знаехте ли това? Ако отида да работя за "Дъглас" и изобретя нови неща, те притежават всичко, което съм измислил. Ако някой създаде нов вид карбуратор в гаража си и го продаде на "Дженерал Мотърс", те казват: "И сега, "Дженерал Мотърс" ви представя...", сякаш "Дженерал Мотърс" са го направили. В бъдещето изобретателите ще бъдат осигурени като всички останали. Ще живеят добре, ще карат най-добрите коли, които страната може да произведе. Няма да има долнопробно оборудване, което се разваля,

защото ако нещо се счупи, това обременява обществото. Разхищава ресурсите. И по този начин, ако ти караш Мерцедес, или каквато и да е скъпа кола, а другият кара стар, очукан Фолксваген, ако неговите спирачки откажат, ти ще умреш. Така че не искаме никакви стари коли на пътя.

Една стара кола съдържа толкова ресурси, колкото една нова, така че преработваме старата. Някой казва: "О, ама вие сте много добри". Не че сме добри – просто не искаме нищо вредно да се използва. Така че вадим най-доброто оборудване и го правим достъпно за всички – не защото сме добродушни. Ако не работите с най-доброто, наранявате другите хора и себе си

Децата ще разполагат с всякакви книги, безплатни и достъпни, защото колкото по-умни са те...

Ако четат "Джак и бобеното зърно", това не ги обогатява. Ако четат "Пепеляшка", където тя докосва бяла мишка с пръчица и я превръща в кон... нали разбирате. Ако отглеждате децата с такива глупости, те не могат да бъдат екстензионални.

Ако някой попита: "Ти по-бързо ли тичаш от Били?", и вие кимнете, тогава Били може да се нацупи. И какво ако тичаш по-бързо от Били?

Когато ходех на училище, децата идваха при мен и казваха: "Аз тичам по-бързо от теб". А аз отговарях: "Ти сигурно можеш да тичаш двойно по-бързо от мен". И какво от това? Това е съревноваване. То не поражда нищо добро. Или някой с футболна топка, който тича на игрището. Всички обичат спорта. Същата тъпа история отново и отново, нищо ново. Тичате с футболна топка и някой се мъчи да ви я отнеме. Докато продължават да ви държат вниманието с такива глупости, не можете да напредвате.

В бъдещето няма да има игра, която е константна. Винаги ще има развитие. Когато играете тенис срещу себе си, ставате по-добър, но не се опитвате да станете по-добър, за да победите някой друг. Опитвате се да подобрите преценката си. Ако някой е изключително креативен, много изобретателен, го пращаме в училищата, за да учи други деца как да изобретяват, защото си има собствен метод.

Работил съм с по 50 деца. Всички изкарваха максимална оценка. Нямаше разлики в оценките им, защото работя различно. Ако учите децата как да рисуват и някое погледне рисунката на друго дете и ако рисунката на другото е по-добра, те не искат да продължават играта. Така че слагам преградки между тях и казвам на всяко дете, че се справя добре: "Ти се справяш много добре", и те постепенно напредват. След около три седмици всички стават добри и тогава махам преградите. Трябва да знаете, че ако съм ви баща и ви кажа: "Защо не можеш да бъдеш като брат си? Той чисти след себе си, а ти оставяш всичко разхвърляно". После когато брат ви падне по стълбите, на лицето ви ще има усмивка, защото с вас са се отнасяли зле. Когато отглеждате деца, никога не се отнасяте с едно от тях като със свое любимо. Това ще създаде ревност и завист. Когато давате оценки на децата в училище...

Давам ти двойка за неуспех. Той получава шестица и казва: "Имам шест!". А всички в училище питат: "Ти каква оценка изкара?". И така получавате неприятни емоции. Цялото нещо е сбъркано. Не бива да оценявате хората. Помагайте на изоставащите. Използвайте тези, които знаят как да свършат нещата по-бързо.

Ако попитате някого: "Как човек става креативен?", той няма да знае. Ние знаем, затова ще правим всички креативни.

Разрешаването на конфликти или избягването на конфликти с другите хора е проблем, характерен за всеки човек. Причината за конфликтите е, че хората изхождат от различни гледища, от различна среда, и носят със себе си нагласите, които са възприели.  Просто да нареждаш на някого, да казваш на друг човек:

"Не трябва да мислиш по начина, по който мислиш" – това не променя поведението. Ако наистина искате да се разбирате с хората, тогава само когато ви попитат: "Кой е най-добрият начин да вкараш лопатата в земята"?

"Използвай крака си. Така е по-лесно". Ако не ви питат, не се занимавайте. Най-добрият начин да избягвате конфликти е като не налагате своите ценности, дори и да са по-добри от ценностите на другия човек. Например – Роксан може да харесва котки. Аз не искам да има котки вкъщи, защото смятам, че са мръсни и т.н. Но както и да е... Въпросът е: колко харесвам Роксан? Ако тя не означава много за мен, ще кажа: "Махаш котките или аз се махам".

Когато си имате работа с хора, без значение какви са техните възгледи, само когато те ви кажат: "Какво мислиш за моите възгледи?", тогава може да дадете мнението си. Така например Джоел може да счита, че ценностите на неговия шеф не са правилни. Ако се опита да му изложи по-разумни ценности, шефът му не би го разбрал. Дори би се обидил, защото ще се почувства омаловажен. Когато срещате хора, те ви показват своите ценности чрез начина си на изразяване, чрез начина, по който говорят за различни неща.

Много малко хора, освен ако не ходят на училище, за да изучават например авиационна механика, в който случай те отиват да чуят какво има да им каже учителят, но ако някой от другите ученици им покаже дадено нещо, те биха се почувствали омаловажени.

Ученикът казва: "Ти не разбираш механизма на буталните двигатели". Това би засегнало самочувствието им, защото друг ученик го казва. Ако преподавателят му каже това, той е отишъл там да учи за водопроводчик или пък изкуство, или музика, така че ще слуша преподавателя. Там сте, за да научите какво има да ви каже той.

Но що се отнася до обикновените хора...

Например ако Роксан работи върху нещо и то е много важно за нея, но телефонът звънне, това отклонява вниманието й от работата, а след разговора може и да не продължи нататък. Но ако кажете: "Трябва да продължиш оттам, докъдето беше стигнала..." Освен ако тя не каже: "Боже, невероятно дезорганизирана съм, какво предлагаш да направя?". Тогава пишете съвети – първо, второ, трето, четвърто, пето. И тя казва: "Не харесвам четвъртото и петото". Няма да спорите с нея. Ако каже: "Не съм сигурна относно четвъртото и петото", тогава може да й дадете указания.

Начинът на изразяване ви показва дали човекът иска да чуе още, или не. Каквото и да кажете, би засегнало самочувствието на нормалните хора, ако разглежда недостатъците на другия човек.

Ако отидете при Лари и кажете: "Не се прави така. Направи го ето така", то вие налагате своите ценности. Те може да са правилни, но не бива да ги налагате, освен ако не се допитат до вас. Та конфликтите се появяват, когато човек не търси съвета ви, но вие му го давате. Не винаги става така, но рано или късно ще се случи. Начинът, по който може да се разбирате с някого, е като му позволите да бъде себе си, освен ако не ви каже: "Не се разбирам с поляци. Какъв ми е проблемът?".

Много малко хора питат такива неща. Всъщност, никога не съм срещал човек, който да каже: "Какво мислиш за ценностната ми система? Какво мислиш за начина, по който мисля?".

Но само ако някой каже това и бъде искрен, а не идва от егото и не се опитва да бъде любезен.

Ако някой ви смущава по някакъв начин, просто кажете: "Не обичам да обсъждам расите. Ако ти искаш да си расист, добре, но аз не се интересувам от това". Ако каже: "Как така имаш различно виждане за негрите от мен?",

тогава може да обясните. Но ако каже: "Така чувствам нещата, по дяволите!", оставете го да говори или го уволнете, ако сте го наели и не искате да слушате такива неща.

Веднъж наехме работник...

Имаше един чернокож на един стълб, работеше върху някаква антена. И този чернокож каза: "Трябва ми въже". А този, дето наехме, отговори: "Вържи го на врата си. Ако паднеш, ще се обесиш". Той сметна, че това би било подходящо за чернокожия. Повече не го наехме, защото нивото му беше твърде ниско. За да се поправи това, трябва да промените целия му житейски опит, а или наемате някой, който да сложи антена, или работите над целия му живот.

Въпросът е: колко различен е житейският опит на този човек от вашия?

Търси ли информация човекът и ако да, не оставяйте чувство, че все едно го поучавате. Ако дойдете и кажете: "Лари, така не се използва разтворител", най-добре да продължите: "Аз го правех така, но един човек ми показа друг начин". Те не харесват идващата лично от вас критика. Аз не се замесвам в такива дискусии, защото те не стигат доникъде, освен ако човекът не каже: "Какво мислиш за проклетите мексиканци, идващи в страната?", "Мисля същото и за "нелоялните" американци, които не оценяват тази страна" – вместо да нападате испанците. Кажете: "Смятам някои американци за много неприятни, а други за нормални", но няма нужда да обсъждате испанците, защото той вече има изградено мнение за тях. Ако кажете: "Има доста американци, които са подмолни", той принципно би се съгласил с вас, но ако каже: "Ами не знам дали някога съм срещал такива...", тогава оставете темата, ако той не иска да дискутира това, ако гледната му точка го удовлетворява.

Най-важното, което трябва да запомните, е, че различните хора изхождат от различни гледни точки и виждат същото нещо, което и вие, но тяхната интерпретация е различна.

Освен ако те сами не ви попитат: "Какво мислиш, че трябва да направя?" Ако някой има къса памет, нека си води записки. Казвате му това един или два пъти, но не непрекъснато, ако не го прилага. Давате на хората инструкции.

Ако ги прилагат, продължавате с инструкциите. Ако не ги прилагат, значи всичко е само празно говорене. "Какво предлагате да направя? Жена ми харесва котки, а аз кучета". Не е нужно да си съчинявате истории – дайте й да гледа котки, за да ти позволи да си имаш кучета.

Това е просто по-добър начин за справяне с хората, тъй като не можете да им промените отношението, като изтъквате: "Проблемът ти е, че не слушаш никого". Това не ги кара да започнат да слушат. Те ще продължат по същия начин, освен ако не ви попитат: "Не показвам ли внимание?", или: "Изглеждам ли безучастен?".

Много малко хора говорят по този начин. Това означава да сте разумен. Вече имате ли някакви нагласи за разните хора, които мислят различно от вас? Те просто мислят различно от вас, точка.

Коментари от сорта на: "Ти си глупав" или "бавен", "Проблемът ти е, че нямаш никакво въображение!" – това не променя поведението. То само подхранва конфликта.

Ако някой е много добър в рисуването на рози и вие харесвате рози, тогава бихте си общували с него, но ако каже: "Ако питаш мен, всички ирландци трябва да си отидат в Ирландия", отговорете: "Ами, аз нямам такова отношение към ирландците, затова предпочитам да не обсъждаме темата". "Мисля, че има някои шведи, които се държат зле, и други шведи, които се държат добре" – може да кажете това. Може би би ви разбрал. Кажете, че оценявате гледната му точка. Но не го отрязвайте: "Ти си расист!" Не го отхвърляйте.

Мисля, че ви разказах това... Не се сещам – говорих ли вече за телепатията? – Не.

Като дете хората идваха на моите семинари и ме питаха: "Какво ще кажеш за телепатията? Съществува ли тя"? Аз отговорих: "Никога не съм виждал случай на телепатия". Те казаха: "Ние сме виждали". Аз отговорих: "Извикайте тези хора и нека видим дали имат такива способности".

Но това, което хората смятат за телепатия, всъщност са паралелни ценности. Ако израснеш с някого, ако четете еднакви книги, учите в същото училище, то може да си вървиш по улицата, да видиш дадена ситуация, да погледнеш човека и да му намигнеш – и ще имате същата реакция, ако ценностите ви са еднакви. Хората си мислят, че това е телепатия. Или пък – по време на Втората световна война жени стават през нощта и казват: "Нещо се случи със сина ми, знам го"! Абсолютно сигурни са. И на следващия ден военните донасят известие, че техният син е убит в битка. Това доказва ли нещо? Затова писах на министерството на отбраната. Попитах: "Наистина ли получавате такива писма?". Те отвърнаха: "Получаваме по 15 000 писма на ден от родители, че нещо се е случило със сина им, а всъщност нищо не е станало". Чува се само за тези, които по съвпадение се оказват верни. Разбирате ли какво ви казвам?

Склонен съм да приема това обяснение. Знам също така, че мозъкът е обвит от нещо, наречено менинги. Това е като мембрана, която спира информацията... Дори ако си мислиш за определени неща, те не ти излизат от главата. Менингите покриват мозъка ти. Не само това, но и всички нерви имат миелинова обвивка. Знаете ли какво е това? Изолационна обвивка, която не позволява на нервите да преливат един в друг и да кажа: "Добро утро, майната ти". Не се случва така. Начинът, по който мозъкът е устроен – псуването е в определена зона, другите неща са в друга зона. Когато ти мислиш за майка си, представяш си прекрасна сивокоса жена. Той си представя жена, която го е спуквала от бой като дете. Така че всички имаме различни асоциации. Затова не може да има телепатия. Нашите мозъци складират информацията по различни начини. Например в неговата глава, комунизмът означава диктатура. В главата на другия, фашизмът е диктатура. Либералният човек е размирник, в неговата глава. Нашите асоциативни системи са толкова различни, че освен ако моделите в главите ни не са едни и същи, не можем да влияем на другите.

Преди години на семинарите – водех семинари преди време, хората идваха и казваха: "Какво ще кажеш за нещата отвъд физическото? Винаги говориш за физическия свят. Ами духовния свят? Какво ще кажеш за телепатията"? И подобен род неща. Тогава отговорих: "Не отхвърлям съществуването на телепатията. Просто никога не съм виждал пример за нея".

Ако говоря с пожарникари, бих им казал: "Момчета, вие жертвате живота си за страната, но истинският проблем е: да няма пожари". "Да, но ако няма пожари, аз ще си загубя работата". Това се явява опасност. Преди години говорих с полицаи. Говорих пред около 50 полицаи и им казах, че лесно могат да бъдат изместени.

Те казаха: "О не, трябва да има полицаи". Започнах да им обяснявам как могат да бъдат изместени. Поставих кимограф в автомобил – въртящ се цилиндър, електрически управляван, с игла, така че когато се движиш в зона с ограничение 100 км/ч и вдигнеш 110, кимографът засича всяко нарушение, което допуснеш. И трябва да изпращаш данните от него всеки месец. Не са нужни пътни полицаи на мотоциклети. Всяка нередност ще се отчита по този начин. Те казаха: "Това ще ни остави без работа". Аз отговорих: "Да, лесно може да бъдете изместени. Лесно". Няма професия, която да е сигурна. Никоя. Дори хирургията ще бъде изместена до 15-20 години. Само въпрос на време е. Ако доживеем, ако оцелеем до следващите 20 или 30 години, системата ще стане много зле, ако продължаваме по същия начин. Не виждам причина хората да престанат да замърсяват. Корабът на мира, който ходи на мисии...

Те не искат японците да убиват китове, а ние убиваме кокошки и крави, защото ние ги ядем, както японците ядат риба. Те се хранят с определени неща, които ние не ядем, и от тях се изкарват пари. Защо да не убиват китове? Кои сте вие да казвате: "Не убивайте китовете"? Не убивайте нищо! Не убивайте мухата, защото тя съществува, създадена е от Господ. Убивате божиите творения. Няма как да третирате тази тема. Корпусът на мира иска мир,

но те не знаят, че мирът е продукт на културата. И мирът е интервалът между войните. Никога не е съществувал мирът като система. Винаги е имало войни. Това е естествено нещо. Естествено е за хората – такива, каквито са днес. Откъде са прихванали това? От Библията: "Отмъщението е сладко".

На евреите им е било разрешено да убиват хора, да правят секс с хора, които не са евреи. Знаеше ли това? Казвал съм ти за Салем, Масачузетс, нали? За лова на вещици? Знаете ли, че ако намериш вещица, ти получаваш нейните притежания, парите и земята й?  Така че е било добре да намериш колкото се може повече вещици. Системата е толкова... Откъде, по дяволите, да я подхванеш? Сбъркана е отвсякъде.

Ако човек каже: "Аз вярвам в системата на свободния пазар", дори не искам да се занимавам.

Ако кажат: "Мислиш ли, че системата може да бъде подобрена, и как би могло да стане това? Как ще се справиш с корупцията сред политиците"? Те биха задавали въпроси, милиони въпроси, ако бяха разумни. Ако дойдат същества от друг свят, ако са толкова напреднали, че да осъществят такова пътешествие, следва да ги питате: "Какво мислите, че би трябвало да знам?". Не им разказвате за жена си и двете си деца. Те не се интересуват от тези глупости. "Какво според вас трябва да знам"? Ако те са по-напреднали, ще ти кажат какво трябва да знаеш. Ако пътуват на такива разстояния...

Разбираш ли какво имам предвид?

Така че имаш трудна задача пред себе си, но предпочитам да имам трудна задача, отколкото да се примиря с всичко това. Съгласен съм. – Ако се озова в затвора, добре, но ако не си привързан към нещата, както тези сгради тук, аз не съм привързан към тях. Правя каквото мога в тях, но ако правителството ги отнеме, защото не харесва нашата насока – това също е възможно.

Трябва да включиш в сметките си възможното, или високо вероятното. Могат да те арестуват или пребият, защото те мислят за комунист. Хората не разполагат със способност да разберат къде се различаваш от ценностната им система. "Всички японци си приличат. Всички негри си приличат".

Когато бях дете, беше така. Ако японец се появеше в града, ние тичахме по улицата да го видим. Правехме ужасни работи. Пеехме неща като: "Сестрата на Джими е саката". Знаеше ли това? Как може нормалните деца да бъдат научени да правят нещо такова? Представи си деца, които са безчувствени към слепите хора. Подлагат им крак. Много хора с мозъчна недостатъчност се разхождаха по улиците, когато бях малък. Те не бяха хоспитализирани. Децата им даваха конски фъшкии и им казваха: "Яж". И човекът ги изяждаше. И те си казваха: "Хей, този яде конски фъшкии!". Децата нямаха знания, нямаха подготовка. Бяха много жестоки, но бяха нормални деца. "Виждал ли си го, идиота в града"? Веднъж се сблъсках с това. Построих модел на самолет и го сложих на земята. Един човек с умствена недостатъчност се приближаваше към него и аз изчаках, за да видя дали ще му е интересно. Той дойде и ми го разби напълно. Научих много този ден. Помислих, че може да му е интересно. Търсех справедливост. Търсенето на справедливост ще ви погуби. Не съществува такова нещо.

Каквото и да стане, то е истинско. Това, което мислиш, че е трябвало да стане, не е истинско. Вие бивате разочаровани не от света, а от ценностната си система. Вашата ценностна система е сбъркана, а не светът. Светът си е нормално сбъркван от хода на времето. Ако кажете: "Това, което хората направиха в сряда, беше ужасно. Те убиха един чернокож, и той беше грешният човек"! Това е в рамките на възможното. Това, което се случва, е истинско. Това, което мислиш, че би трябвало да се случи, не е истинско.

"Бях верен на жена си, бях добър. Купувах й всичко, което желаеше, но тя избяга с млекаря".

Така че, какво търсиш? Това показва, че не познаваш добре ценностната система на жена си или не знаеш достатъчно за хората. Това е много трудно нещо за приемане – "Каквото се случи, то е истинско".

Отиваш на преглед един ден и докторът ти казва: "Намираш се в последна фаза на рака. Трябваше да дойдеш много по-рано. Остават ти около четири месеца живот. Уреди си проблемите". Много е трудно за хората да кажат: "Разбирам". "Но аз съм само на 40 години"! "Аз съм само дете, а съм плешив. Загубих си косата заради радиацията". Децата казват: "Това не е честно. Аз дори още не съм започнал да живея". Майката също казва: "Това не е честно".

Но каквото и да стане, то е реално. Малария, болести... Хората умират, млади и стари. Те умират, защото няма достатъчно проучвания в тези области.

И така – как, по дяволите, да обясниш всичко това на хората?

ГЛАДНИ ЗА ПРОМЯНА ИЛИ КАК ДА СЕ ХРАНИМ

1/3 от жените и 1/4 от мъжете в САЩ спазват диета

Странно - днес имаме повече, отколкото сме имали някога, но все още мислим, че не ни стига. В света има изобилие, а нагласата е като при липса. Проблемът е, че вече не ядем храна. Ядем продукти - митация на храна. Те са "напудрени", нагласени са да изглеждат добре и да миришат добре, за да "клъвнем". Годишно в САЩ се харчат 60 млрд $ за диети и продукти за отслабване. Всъщност рекламата ви лъже. Тя обещава да бъдете секси, известни и готини, а в действителност ще бъдете затлъстели, нещастни и болни. Мисля, че се борим с грешната причина. Хората търсят повърхностен резултат. Искат да изглеждат добре. Не смятат, че това може да започне отвътре. "Над 2/3 от хората тежат повече след диетата, отколкото преди нея"

Първата глава на моята първа книга е "Диетите не работят". Те са временни. Неуспехът е заложен в тях. С диета може да се отслабне, но това е да вземеш заем, за да върнеш заем. Ще свалите 4 кг и после ще си ги върнете с лихвата. Това се знае, защо интелигентните хора не го спрат? Защото не познават естеството на капана. Трябваше да се върна и да уча всичко, което ми се искаше да знаех от дете.

Годишно всеки жител на САЩ поема над 68 кг захар и подсладители

Несъмнено захарта е кокаинът сред храните. Опитват се да скрият този наркотик в т.нар. "храна". Захарта е във всичко. В САЩ всеки човек поема близо 22 чаени лъжички захар дневно. Когато преминем на истинска храна, т.е. това, което видът яде обичайно, за да се прехранва, вече не трябва да правим сметки. Проблемът е, че днес хората преяждат, а в същото време гладуват до смърт. Нарушаваме законите за оцеляване на тялото. Моделът на диетите е сбъркан. Важно е не само какво ядеш, а какво те яде.

През цялата ни човешка история набавянето на калории е било трудно. Тялото ни е приспособено към това, ние търсим източници на калории. Казвайки това, имам предвид конкретно мазнини и захари. Опитваме нещо мазно или сладко и веднага искаме още. Наследници сме на ловци и събирачи които преди стотици хиляди години са оцелявали, когато са намирали мазнини или захар. Така са предавали гените си. Тук няма вина. Ние сме бозайници и сме такива. Живеели сме във времена, когато храната не е достигала. Програмирани сме да трупаме мазнини, когато ни попадне храна. Сега ни попада много храна, но не е каквато трябва. От хилядолетия сме програмирани "да трупаме за зимата". А тя не идва. Преди хилядолетия не сме знаели кога пак ще имаме храна. Ако има глад заради тежката зима, тялото трупа мазнини, за да ви запази.

Гладът е стрес. Тогава тялото казва: "Качвам още 4 кг, за да опазя човека". В храната на ловците и събирачите или аналозите им в днешното земеделие, да ги наречем "градинари - ловци и събирачи", има много хранителни вещества и много малко калории. При "модерните хора" има много калории и почти няма хранителни вещества. Днес имаме много източници на калории, но сигналът е все същият. Някой отхапва от хамбургер или отпива от млечен шейк, мазнините и захарите пристигат и тялото казва "Още!", защото е свикнало да има или пир, или глад. Имаме пир както никога досега, но глад вече няма. Хранителна стойност Може да изяждате по 10 000 калории дневно, но ако за тялото няма полезни вещества във вид, в който да ги обработи, изпитвате глад за полезни вещества.

"Глад за полезни вещества" значи, че тялото търси начин да ги получи. Произведените храни като хляба, захарта и солта, подвеждат тялото ви, че уж получава полезни вещества. Тялото ви изпитва глад за тях, а клетките не се хранят. А когато клетките не се хранят, гладувате на клетъчно ниво. В днешната цивилизация най-често не получаваме достатъчно витамин А, не получаваме достатъчно витамин D, нито витамин С. Изпитваме хроничен глад за хранителни вещества и не спираме да ядем и да ядем, но храните, които поемаме, нямат достатъчно хранителни вещества. Тези храни обаче имат много калории. А тези калории се трупат в тялото във вид на телесни мазнини. Тялото трупа твърде много: и мазнини, и свързаните с тях примеси в храната. Виждаме проблеми като диабет, дисбаланс на кръвната захар и доста случаи на наднормено тегло.

Големият проблем днес е, че хората преяждат, а в същото време гладуват до смърт. И пак опираме до това какво ядеш, какво пиеш и какво мислиш. Най-общо казано, когато сме спрели да обработваме земята, сме отишли в градовете и сме забравили инстинктите си. Това довело до наднормено тегло, до незнание какво е естествена храна. До известна степен вече сме отчаяни и объркани: не знаем какво да правим.

Проблемът е, че вече не ядем храна. Ядем продукти - имитация на храна. Те са "напудрени", нагласени са да изглеждат добре. Представят ни ги така, че да "клъвнем". Не е само това. Те са направени така, че да имат дълга трайност, иначе производителите и магазините ще губят пари. Тоест целта не е да получите здравословен продукт. Целта е да поискате да купите продукта, той да има голяма трайност и да донесе повече печалба на производителя. Сега хората се хранят с преработена боклучава храна в комбинация със сравнително нов заседнал начин на живот. Нашето тяло не е създадено да седи на бюро под изкуствено осветление в кутийки в офиса и по цял ден да мели изкуствена храна, без физическа дейност. Ако е само едното от всичко това, може би няма да е толкова зле, но сборът от всички е опустошителен. Много калории, малко полезни вещества, недостатъчен разход на калориите. Сборът от тези фактори води до епидемии от затлъстяване, недостиг на енергия, нарушени възприятия. В тази обстановка хората губят волята да поемат отговорност и отстъпват всички грижи на лекар, който може само да предпише лекарство, което не разрешава истинските причини, а те са много и сложни.

Най-голямата причина за затлъстяването е пристрастяването. Категорично. Понякога е трудно да се разбере степента на пристрастяване. Хората разбират пристрастяването към цигари и алкохол - това е доказано. Някои смятат, че може да спрат да ядат, но ако си спомним производителите на цигари преди четиридесетина години, те умишлено сложиха повече никотин в цигарите и те станаха пристрастяващи.

Аз пушех между 2 и 3 кутии на ден. Защо? Цигарата води до верижна реакция, идва следващата, после - следващата... Казвах, че пуша, защото ми харесва, но всеки ден се молех да се събудя като непушач. Всеки пушач на Земята би искал да няма желание да пуши. Има невидим затвор, който държи хората в никотиновия капан. Нуждата от цигара идва от последната цигара, защото когато пушите, никотинът влиза в тялото и трябва да излезе оттам, иначе ще умрете. Когато човек пуши, никотинът от новата цигара замества стария в кръвта. На човек му става по-хубаво, но това е като да носиш тесни обувки заради удоволствието да ги събуеш. Някои храни пристрастяват по същия начин, както цигарите. Знаем защо не трябва да го правим, но нямаме представа защо го правим. Смятам, че производителите на храни предварително залагат зависимостта. Хранителната индустрия печели десетки милиарди. Те знаят всичко необходимо и имат научните ресурси, за да открият съвсем точно какво харесва на масовия потребител. После чрез химическите производни могат да произведат буламачи, които да имат доста добър вкус и може да имат пристрастяваща съставка.

Мононатриевият глутамат е подобрител на вкуса, използван в близо 80% от произведените храни

Съдържание: хидролизиран соев протеин, глутаминова киселина, натриев казеинат... Глутаматите може да се крият зад 50 различни наименования. Мононатриевият глутамат е в 80% от храната в ресторантите и магазините. Той ви кара да ядете още, но освен това възбужда тази част от мозъка, която отговаря за мазнините. Веществото в глутамата дразни мозъка, тялото задейства програмата за мазнини и дебелее. Всички знаят това. Учените го знаят. Всички го знаят и никой не казва нищо. Защо всички го знаят? За да изследвате затлъстяването, изследвате мишките. Но трябва да ги угоите - мишките не са дебели. Мишка напълнява само ако я храните с мононатриев глутамат. Има специален термин - "мишки, угоени чрез мононатриев глутамат". Ако търсите в интернет (на английски), ще видите много резултати, че "...за да постигнем целта, давахме на мишката еди-колко си МНГ, а после изследвахме еди-какво си". Не е важно какво изследват; важното е, че МНГ лъже мишката да наддава. И той присъства в 80% от съвременната храна!

Рафинираната захар или безалкохолните например ще доведат до биохимична промяна в мозъка, закратко ще ви приповдигнат, ще бъдете щастливи. Хората свикват към това усещане и искат бисквитки, торти, безалкохолни, за да усетят този моментен прилив. Но този ефект отшумява много бързо и оставате празни, без храна и без полезни вещества. Къде са нещата, които всъщност искат тялото и мозъкът? Според производителя на храната трябва да купите нова опаковка. Ако съм в хранителната индустрия, каква е моята цел? Да ви продавам повече храна. И как точно? Мога да манипулирам химическия строеж на храната така, че да не засища, но при поглъщане да създава усещане, че е най-засищащата храна на света.

Диетичната напитка е най-пагубна за мозъка. Тя е смъртоносна комбинация от аспартам и кофеин. Те създават уникална смес от възбуждащ токсин, който убива мозъчни клетки. Но преди да умрат, клетките се възбуждат като при доза наркотик. Пристрастените към диетична напитка изпиват до 1-2 л дневно, но - особено жените го правят, за да не напълнеят. Те не се хранят - сипват си нова доза диетична напитка.

Храни с аспартам: бонбони, дъвки, зърнени, консервирани плодове, желатин, сладолед... Аспартамът води до натрупване на формалдехид, възпаление на челния лоб. Чест симптом са мигрените и нарушенията на зрението. Симптоми като на множествена склероза: главоболие, неврологични проблеми. Понякога - гърчове. Когнитивни проблеми. Може да доведат до рак. Пилотите знаят, че не трябва да пият диетични безалкохолни, защото Асоциацията на пилотите признава, че може да имат тежки увреждания на зрението и проблеми при полет. В проведените от д-р Уолтън проучвания за токсичността на аспартама се вижда, че от 90 изследвания, според които аспартамът е без странични ефекти, над 90% са финансирани от производителите. Има близо 90 изследвания, финансирани от независими източници, където е точно обратното - в 90% от тях аспартамът носи проблеми.

Някои изкуствени подсладители не само имат доказани ужасни странични ефекти, освен това те предизвикват жажда за въглехидрати. Пиеш диетични напитки и не отслабваш, дори искаш повече въглехидрати, защото тези съставки са изградени доста внимателно: целта не е да ти помогнат; целта е повече продажби. Да, в диетична напитка има 0 калории, но ако пиеш само диетични напитки, след няколко години ще си по-пълен спрямо началото. За съжаление щом бъде произведена хранителна добавка като аспартам, одобрението зависи единствено от собственика. Изследванията са финансирани от компанията-производител. Тези изследвания се дават за одобрение на регулаторните органи. Изследването не е обективно и независимо, както си мислят хората.

Според мнозина в УХЛ има хора, които се занимават с анализи. Изобщо не е така. УХЛ оценява изследвания, представяни и финансирани от производителя. Производителите на храна знаят, че много съставки пристрастяват.

При цигарите се започна от десетилетия и все още е така. Направи купувача зависим и вече е твой за цял живот. Производителите на храна правят същото, но с различни химикали. Не с никотин - с мононатриев глутамат, рафинирана захар, аспартам и други. Принципът е същият като при продажбата на цигари: продаваш вредна храна, но искаш да продаваш повече, затова слагаш химикали, които карат хората да купуват още.

"Край на грижите! Диетична напитка с 0 калории"

Всъщност рекламата лъже, защото показва опаковка с напитка, но не казва какво има вътре. Казва, че ако изпиете съдържанието, по подразбиране ще стане следното: ще бъдете готини, секси, щастливи, около вас ще има приятели, докато сте в оскъден бански или някое друго послание. Това е лъжа! Истината е, че ако изпиете тази напитка, фосфорната киселина там ще отнеме от минералната плътност на костите. Диетичните напитки са с подсладители, които водят до неврологични проблеми. Ако напитката не е диетична, вероятно има глюкозо-фруктозен сироп - и в Северна Америка, и по света. Той води до диабет тип 2 и затлъстяване. От едната страна стои обещанието, че ще бъдете секси, известни и готини, а в действителност ще бъдете затлъстели, нещастни и болни. Рекламата ви обещава едно, а ви дава друго. Достигнахме до етап, където все повече хора са внимателни относно рекламираните "без калории", "без мазнини", "без захар" и други капани. Много етикети на храните в магазина са изключително измамни.

"Дженерал милс" имат зърнена каша с боровинки и нар "Тотал". Там няма нито боровинки, нито нар. Питате се защо е наречена така? Понякога имената на продуктите са доста неточни, но пък изобретателни. Това са едрите производители на храна, чиито продукти са във всеки магазин. Сякаш им слагат имена на това, което според тях си представяте, че ядете, а не на това, което е в опаковката, защото най-често него го няма там. Там обаче има неща, които те не искат да знаете, затова не ги пишат на етикета. Такава съставка е пропиленгликолът. Той се използва в много боровинкови кексчета. От него са парченцата боровинки, които всъщност не са боровинки; те са пропиленгликол, хидрогенирани мазнини, течни захари и изкуствени оцветители. Пропиленгликолът пречи на питейната вода да замързва. С него тръбите не замръзват през зимата, прочиства червата преди колоноскопия. Съставката от кексчетата има доста приложения.

          Обезмаслено мляко 99,9%, Обезмаслено мляко 97%. Америка обича да си избере враг и да впрегне всички сили против него. В даден момент, щом видяхме, че нацията затлъстява, мазнините се превърнаха в наш враг и всичко стана "без мазнини". Калориите от мазнини бяха заместени най-вече от въглехидрати, а в резултат станахме най-затлъстялата държава в света. 68% от пълнолетните в САЩ са затлъстели или с наднормено тегло. "Без мазнини" най-често значи "наблъскано със захар". Мога да взема еднокилограмов пакет захар и да сложа етикет, че е "100% без мазнини". А след поглъщането в тялото захарта се превръща в мазнина. Защо? Защото нивата на захарта отиват в небесата. А панкреасът трябва да отделя инсулин и да ги понижи, за да не умрете. Инсулинът е хормонът, който произвежда мазнини. Тоест пакетът 1 кг захар е "100% без мазнини", което е фактически правилно, но невероятно подвеждащо. Имаме излишък на енергия, къде да я съхраним? В кратковременни депа, в черния дроб, а какво да правим с излишъка? Ще го превърнем в мазнини "за по-нататък". Само че няма "по-нататък".

Мазнините са полезни, щом са от правилния вид. Там е ключът - тялото да поеме правилния вид мазнини. Ако сте на диета без мазнини, сте постоянно гладни. Защото без правилните мазнини и белтъчини не чувствате засищане. Пренебрегнете ли нуждите на тялото, постоянно ще търсите да ги задоволите. Знаем, че нискокачествените мазнини: от соя, рапица, дори царевица, не са здравословни в големи количества при продължителна консумация. Най-лошият вид мазнини са хидрогенираните. Те се използват в много продукти като солети, бисквити, маргарини и масла за мазане - това са възможно най-лошите храни. Здравословните са естествените растителни мазнини: авокадо, чия, ленено семе. Здравословна е дори мазнината от сьомга, която живее на свобода.

При глюкозо-фруктозния сироп мнозина не разбират опасностите от рафиниране и концентриране на съставки от продукт. През 70-те японци създадоха технология за отделяне на фруктоза от царевица. Така цената на сиропа рязко се понижи спрямо традиционната захар. Глюкозо-фруктозният сироп се прави от царевица, но той не е естествен, а е много концентриран и рафиниран, той е синтетичен нутриент.

Ето пример:

кокаинът е вреден за здравето. Той се прави от листа на кока, но чаят от листа на кока е съвсем безопасен. Пих го, докато се катерех из Андите. Той е широкозастъпен в културата, много важно лекарствено растение, използвано в цяла Южна Америка. Чаят от кока не вреди, не води до пристрастяване. Но по-добре да не смъркате кокаин от рафинирания чай.

Според мен да ядеш глюкозо-фруктозен сироп е като да смъркаш кокаин - това е високорафинираната, извлечена, химически манипулирана версия на съставка на царевицата. Както при бялата захар: тя е пречистената захароза, извлечена от захарно цвекло или тръстика. Това е фармацевтична захар. Белите брашна са фармацевтични въглехидрати, също както кокаинът е извлечен от растението кока: естественият кокаин е извлечен от матрицата на растението, тоест вече е фармацевтичната версия. За мен бялата захар, кокаинът, бялото брашно са в една категория: избелени, извлечени и пречистени съставки от растителното царство. Всички те създават дисбаланс в тялото и водят до много сериозни проблеми. Но ако ядете царевица, там няма много глюкозо-фруктозен сироп. Най-големият източник на калории в САЩ е фруктозата. А тя създава зависимост.

В началото на XIX век човек е поемал 15 г фруктоза (това е плодова захар). Разбира се, повечето плодове са сладки. Между 15 и 25 г фруктоза дневно вероятно са добре за здравето, но човек сега поема от 70 до 80 г дневно, а много деца, най-вече юноши, поемат 150 г фруктоза дневно. Това е 10 пъти повече спрямо началото на века. Прекаляването с този вид захар има много тежки последици за метаболизма. Това може да доведе до пристрастяване и да промени химията на мозъка. После трудно спирате пристрастяването към храна, вредна за здравето. Ако говорим за гликемичния индекс, глюкозо-фруктозният сироп е като ракетно гориво за тялото. Ако сипете ракетно гориво в резервоара на колата, ще съсипете двигателя. С човешкото тяло става почти същото. В толкова много продукти в магазина има глюкозо-фруктозен сироп.

Вижте съдържанието на опаковката. Няма да повярвате къде го има! Глюкозо-фруктозният сироп е в заливки за салати, в сосове за паста, сосовете за пица са наблъскани с него. Внимавайте за всеки продукт в супермаркета: четете съдържанието и проверете дали не съдържа този сироп и други опасни съставки. Стойте далеч от рафинирани, от глюкозо-фруктозния сироп. Стойте далеч от всяко неестествено, висококонцентрирано химическо вещество от растение, което трябва да се яде в цялото си хранително разнообразие. Храната в природата е сбор, а не изолирани (рафинирани) съставки. При храненето трябва да осъзнаем нещо действително важно: тестените изделия, всички пухкави въглехидрати се превръщат в захар минути след като влязат в тялото. Мнозина мислят, че избягват захарта, защото не ядат кристална захар, но ядат бял или царевичен хляб, палачинки или кексчета. Царевичният хляб се правеше от царевица, не от захар. Сега е царевична торта, пълна със захар. Щом го изядете, става на захар и има висок гликемичен товар или индекс.

Ако искате да намалите количеството приемана захар, трябва да разберете, че захарта е много повече от познатия бял прах. Хляб, паста, зърнени храни, ориз, картофи, царевица, вафли, палачинки... Това са повечето храни, които ядем на закуска. Годишно всеки американец изяжда близо 68 кг захар. Близо 35 кг глюкозо-фруктозен сироп. Близо 22 чаени лъжички захар дневно. В това няма нищо умерено. Захарта е във всичко: в кафето, в бисквитите, дори в суши. Много е трудно да се избягва. Увеличаването на приема на захар увеличава хроничните болести и резките промени в настроението. Захарта повишава бета-ендорфина в мозъка. Това е естествен опиат като морфин, с който се чувствате добре. Ако сте потиснати или под напрежение, искате да хапнете някоя "вкусотийка": макарони със сирене, всяка храна, която буквално "впръсква" захарта директно в телесните мазнини.

Пълнеенето идва не от мазнините, а от захарта. Производството на храни, които бързо стават захар, е много лесно и евтино. Да вземем един кроасан. Мнозина са на диета без захар. А кроасанът? Той се превръща в захар още щом влезе в тялото. Говорим за това "изстрелване", за повишаването на захарта, за прилива на бета-ендорфин, което хората търсят, за да ги успокои. Разберете, че захарта е опиат точно както алкохолът е опиат, а всяко пристрастяване е едно и също: вие привиквате към ефекта. Постепенно за да изпитате същия ефект, започвате да искате още и още.

При захарта не е по-различно. Знаем вредите от пречистения кокаин. Наричаме го "наркотик". Започваме да признаваме бялата захар за наркотик. Хората вече усещат колко е пристрастяваща. Разходете се из обикновен супермаркет и вижте количеството захар в детска закуска със зърнена каша. Все едно да навиете ръкава на детето

и да му инжектирате хероин. Същото е. Млякото вече не е достатъчно добро. Някой в млечния борд...

Аз харесвам млякото.

Някой е платил на председателя, за да ни убеди, че ако в млякото сложат овкусители, оцветители и захар, ще го пият повече деца. За мен млякото няма нужда от овкусяване. Захарта е навсякъде. Аз знам, че тази съставка е във всичко. Дори млякото не бе подминато от съвременните проблеми. Ето нашата кутия мляко. Има захар колкото в кутийка газирано, а всеки ден пиете по две такива. Eдно дете приема 8 чаени лъжици захар на ден. 64 на седмица. 256 на месец. А захарта в тази количка за вар, която детето поема само за 5 години начално училище.

Това е само от мляко!

Не знам за вас, но при тези обстоятелства всеки би погледнал статистиката, доказателствата и би разбрал, че правителствата проявяват жестокост към децата. Според мен е така. Ето го проблемът при храните и най-вече захарта: да дадеш цигара на дете е престъпление. И правилно! Да дадеш алкохол на дете е престъпление. Но не е престъпление да му дадеш рафинирана захар или олио. Според мен храната убива повече хора, отколкото всички наркотици на Земята. Да се върна в началото: това се знае - защо интелигентните хора не го спрат? Защото не познават естеството на капана.

Бях така пристрастена към захарта, че изхвърлях храна и ровех в боклука, за да извадя сладоледа и поничките. Тъпчех се като свиня. Изхвърлях храна на боклука, а после изравях само захарта. Стигнах дотам, че не ровех само, ако напръскам боклука с препарат. Да си говорим ли кое е здравословно и балансирано? Казваме: "О, кокаин, хероин, тежките наркотици"... Истината е, че преждевременната смърт идва от захарта, алкохола и пушенето. Ако гледате на огромните дози захар като на наркотици или алкохол, ще бъдете по-близо до истината. Мнозина искат да знаят за диетите: защо са опитвали, но не е станало. Първата глава на моята първа книга е "Диетите не работят". Те са временни. Те спират една от жизнените категории: белтъчини, мазнини, въглехидрати. Махате една категория. Ще свалите малко, но временно. Ще ви задам един въпрос: искате ли да сте здрави само временно? Не. Но искате временно да свалите тегло. Неуспехът е заложен в диетите. Четох изследване на УКЛА, че до 95% от хората след диета не само си връщат килограмите - те качват още. Те така се радват, че отново ядат, че не се хранят разумно. Малтодекстрин, какао, гума арабика, олио, изкуствени овкусители, натриев сулфат, аспартам, ацесулфам-К... Газирана вода, карамелов оцветител, фосфорна киселина, аспартам, калиев бензоат, естествени овкусители, кофеин, натриев бензоат... С диета може да се отслабне, но това е да вземеш заем, за да върнеш заем. Ще свалите 4 кг и после ще си ги върнете с лихвата. Ще качите 6 кг, защото при принудително отслабване тялото ви качва още, за да ви предпази от евентуален глад. Аз минах през това. Свалям 4 кг, качвам 6 кг. Пак свалям 4, пак качвам 6, докато качих над 90 кг. Пробвал съм всяка диета. Ходил съм лично при Аткинс, при Притикин, пробвах природна медицина, хомеопатия, акупунктура... След акупунктурата имах монтирани топчета върху контактните точки по ушите. Щом огладнеех, ги натисках. Вървях из Ню Йорк и щом подушех пица, натисках топчетата към ушите си. Живеех така и накрая стана.

Всеобщото мнение е, че пълните хора не са силни, мързеливи са и си угаждат. Аз съм много дисциплиниран човек, но не можех да сваля килограмите. Мисля, че се борим с грешната причина. Хората търсят повърхностен резултат. Искат да изглеждат добре. Не смятат, че това може да започне отвътре. Хората спазват диета като прищявка, само за да отслабнат, и то - бързо. Начинът не е това. Резултатите го доказват. Ние непрекъснато нарушаваме законите за оцеляване на тялото. Целият модел на диетите е сбъркан. Всяка седмица има нова диета, основана на принципа да свалиш тегло насила. Това е сбъркано, защото е основано на фундаментална грешка.

Щом принудите тялото си да отслабне, то ще ви принуди да напълнеете. Трябва да се настроим за неуспех, съотношението на калориите, можем безкрай да си играем с мазнини, белтъчини, въглехидрати... постоянните промени. Помня "много въглехидрати и малко мазнини", после "много белтъчини и малко въглехидрати", после "много мазнини и умерени въглехидрати". Промените са непрестанни. Всъщност ограничавате калориите на хората, манипулирате работата на метаболизма. Затова след диетата на Аткинс бях зле - бях пристрастен към въглехидрати, които за мен сега са "мъртва храна". Когато се опитвах да спра, бях много нещастен. Сменях диетите, защото при Аткинс няма въглехидрати, а при Притикин са само въглехидрати. Жена ми се шегуваше, че през деня съм на диетата на Аткинс, а вечерта - на Притикин, защото не мога да изкарам цял ден без въглехидрати. Само че ядях хляб. Определението за диета е: "храни, обичайни за организма".

Истинската храна е това, което биологичният вид обичайно яде. Когато преминем на истинска храна, не се налага да правим сметки. Но с подсладените храни от магазина имаме проблеми и трябва да се наблюдаваме, защото от тях се пълнее. Гледайки света, виждаме как човек е успял да насели цялата Земя, при доста различни храни: в Арктика ядат животински мазнини и субпродукти, а в джунглата имат достъп до плодове и растителни мазнини. Виждаме как хората са здрави, не боледуват и не пълнеят, като почти няма значение какво ядат. Нашата храна вече не прилича на тяхната. Ако отделите човек в зоопарк, все едно затваряте шимпанзе, въпросът е с какво да го храним. Не храним шимпанзетата в зоопарка с мюсли, вафли и понички. Даваме им храна, каквато има в тяхната екосистема. Нашата околна среда прилича на зоопарк. Сега тя е изкуствена. За съжаление не ядем храните, с които сме свикнали. Ако човек спира някоя храна, независимо коя, "от понеделник", защото всяка диета започва "от понеделник", най-често от петък до неделя той поема огромни количества храна. В неделя човекът пазарува и купува необичайни неща: плодове и зеленчуци. Забавно е: преди, когато бях пълен, минах през много диети. В деня преди началото на диетата отивах на касата, горд с покупките. Чаках касиерката да каже нещо като "Това е странно. Толкова плодове!". В понеделник сутринта започвах диетата и моментално усещах лишението. Ако не бях на диета, не се сещах за храна до 14 часа. Не бих се сетил за храна; може би бих пийнал малко вода. Но веднага щом казвах на мозъка си, че съм на диета, влизах в режима "Не може!".

Голямата промяна в нагласата идва, ако промените мисленето:

от "Искам, но не може" на "Може, но не го искам".

Не го гледайте като диета. Мислете за това, което добавяте. Имаме нужда от храни, които не са изкуствени, защото тялото не знае как да преработи изкуствените храни и те объркват хормоните - качвате тегло. Най-добре е да добавяме хубава храна. Тя измества лошата. Винаги е така. Това опростява всичко и облекчава неврозите покрай хранителните режими. Да добавим краставици. Да добавим ябълки. Прости храни: растителни, плодове, ядки, семена, зеленчуци, добри животински храни. Вижте храната у вас, запитайте се: "Как да заместя това с необработена, с добре отгледана местна храна?" Например ако правите палачинки от бяло брашно, наблизо има ли стопанин, който добива зърно и ползва каменна мелница? Ако в хладилника имате мляко, знаете, че то е обработено, в него има хормон на растежа, пълно е с пестициди, има гной, а наоколо има ли фермер, който добива мляко по традиционния начин? Ако у вас има домати от супермаркета, можете ли да ги заместите с органични? Можете ли да направите промяна, да се върнете към естествената храна? Ако започнете това, другите варианти изчезват. Със сигурност от добрата храна ще се почувствате толкова по-добре, че вариантите за лоша храна просто отпадат.

Имах сънна апнея, диабет от тип 2, повишен холестерол и триглицериди. Ходех лично при д-р Аткинс в Ню Йорк. Той само ми крещеше, защото се убивах. "Какво правиш? Ти се убиваш!" Мислех си: "Продал си своята книга в тираж 200 милиона и мислиш, че ще отслабна, защото ми крещиш? Толкова ли можеш?". Тежах над 180 килограма. След моето прозрение и промяната на нагласата: не диета, а отговор защо тялото ми иска да е напълняло, успях да сваля близо 100 кг за две години и половина. Това беше преди 7 години. В един момент се бях оставил да стана 136 кг. "Тогава" беше коренно различно от "сега". Когато бях с наднормено тегло, не осъзнавах, че съм дебел. Усещах само как животът минава покрай мен. Животът не беше забавен. Забавно ми беше само да гледам забавлението на хората по телевизията. Беше много отчайващо. Събуждах се и моментално се сещах за тялото си. Сещах се и че не го харесвам. Сякаш бях увит в одеало с три дупки: две за гледане на телевизия и една за ядене. И толкова!

Стигнах дотам, че на 40 години бях дебел, болен и почти мъртъв. Тежах 141 кг и 8 години всеки ден вземах огромни дози кортикостероиди. Бях на един чийзбургер от инфаркта. Казах си "Дотук! Трябва да се заемеш! Не си толкова умен, колкото мислиш". След толкова време тялото ми се огъна под натиска на това, което му давах. А аз му давах безсъние, лоша храна, алкохол, цигари, никакви тренировки. Прекалявах с всичко. Мнозина трябва да се излекуваме. Трябва да се възстановим, защото този свят запуши нашата нервна система, ендокринна система...

Нашето здраве е под обстрел. Тоест ще има период на лечение. Хората като раса избрахме да експериментираме с химикали. След 1940 г. създадохме над 75 000 синтетични химикала и необезпокоявано ги пуснахме в околната среда. Те са в хранителната верига, в нас. Те заразиха всяко живо същество. Сега трябва да разчистим. Трябва да обърнем посоката, да преминем от химията към по-добрия живот с природата и нейните закони. Тялото има два универсални начина на защита. Или произвежда слуз, за да обвие химикалите и да спре дразненето, или задържа и дори произвежда повече мазнини, защото повечето химикали са липофилни, те обичат мазнините. Не се разтварят във вода, а в мазнини. Прикрепват се към тях. Ако просто се потите и карате тялото да изгаря мазнините, без да му дадете условия да обезвреди химикалите и да ги направи разтворими във вода, за да ги изчисти с потта и урината, тогава топите мазнини, но не чистите токсини. Така токсините ви вредят, а досега са били в мазнини и не са ви вредили. Докато поемате повече токсини, отколкото чистите, тялото ви няма да топи мазнини, защото така ще поеме повече токсини. Трябва да се погрижите за бомбардировките с токсини, преди тялото да ви позволи да топите килограми. Тялото иска единствено да се излекува. То се моли да се излекува. То иска и може да се прочисти само, но не трябва да поема нова отрова. Вероятно най-доброто начало е програма за прочистване на отровите.

Някои храни за прочистване са очевидни, а други - не. Очевидни са зелените зеленчуци, храните, богати на хлорофил. Хлорофилът бил "вътрешен дезодорант" за хора със силна телесна миризма. Той е отличен. Органичните зеленчуци са чудесно средство за прочистване. Не толкова очевидни са желиращите хранителни растения: например семена от чия, алое вера, морски водорасли. При овлажняване те отделят желе. То се движи в стомашно-чревния тракт. Например ако смесим в напитка и изпием семена от чия, желиращите влакна минават из червата, поемайки неща, които после изхвърлят. Те поемат най-вече жлъчните соли, отделяни от черния дроб, събират всички мазнини и токсини, които черният дроб гледа да изхвърли. Без тези влакна токсините ще се върнат, а черният дроб иска да ги махне: слага ги в жлъчката, оттам - в тънките черва, за да ги изхвърлим, но ние ги връщаме. Желиращите влакна помагат много за изчистването на черния дроб.

Още две съставки, много полезни за прочистване: магданоз и кориандър. Магданозът прочиства цялата кръв и дава свеж дъх. Той има много хлорофил и прочиства целия организъм. Кориандърът обира тежките метали. Доста хора поемат много живак: най-вече с рибата, която консумират или от пломбите с амалгама. Кориандърът се свързва с живака и го изхвърля от тялото. Така живакът не се отлага в клетките. А знаете, че той е много отровен. Живакът е невро-токсин. Нали не го искате в мозъка?

Изчистването на тялото не е сложно и не е трудно. То иска качествена растителна храна, желиращи влакна, хубава вода. Иска чист въздух, слънчева светлина. А тялото ни иска да се прочисти. То очаква и знае как да се прочисти. Вие не трябва да правите много. Яжте леки храни, излизайте сред природата и ще се прочистите лесно. Щом започнат да свалят тегло, хората се радват и не искат да спрат. Постепенно те започват да добавят още здравословни храни, които приличат на предишните храни, но са по-приятни и по-питателни. Така откриват, че не само могат да бъдат здрави и слаби, а и се чувстват така, както са искали, в тяло, което е и остава здраво. Аз съм "обратно към природата", т.е. в градината.

Ако идва от градината, тогава го ям. Ако е от лаборатория, да си стои там. Има ли дълга годност, не го ям. Здрав разум: колкото е по-просто, толкова съм по-здрава.

Щом искате да подобрите здравето си, ще търсите храна, пренебрегвана в САЩ. Тук няма спор. И най-консервативният диетолог препоръчва 6 до 8 плода или зеленчука. Тоест зеленчуци и плодове, защото зеленчуците са най-полезната храна, а много хора не поемат достатъчно зеленчуци. Зеленчуците са пълни с основните хранителни вещества, антиоксиданти и всичко, необходимо на здравето. Понякога със зеленчуците не е лесно и аз правя сок от зеленчуци. Обиновено за цялата седмица купувам около 9 кг зеленчуци. Правя на сок по няколко кг дневно, като в основата са тъмнозелените. За основа обичам целина и краставички, както и зелените листни зеленчуци като къдраво или цветно зеле. Това са основните, но може да сложите други зелени зеленчуци. Соковете са важни по две причини.

Питат ме: "Защо да не ги ядем, зеленчуците?". Много хубав въпрос. Защо не ги ядем? Защо не започваме? Мнозина не поемат достатъчно и разнообразни плодове и зеленчуци. Това беше първата причина. На второ място: повечето хора преяждат, но не са нахранени. Храносмилателната система е разнебитена от годините в борба да обработи хранителните вещества и да махне отпадъците от лошите храни. Соковете са важни, защото се усвояват лесно. Това е най-хубавото "бързо хранене". Щом искате бързо хранене, пийте сокове! Едно хранене излиза от стомаха и се смила от тялото между 4 до 16 часа. Прясноизцеденият сок е 15-минутен питателен експрес към здравето!!! Да, влиза в стомаха и след 15 минути е в клетките. Освен това, така поемате много повече зеленчуци, които иначе няма да изядете. Смесете ябълки, ананас, лимон... Направете си сок с божествен вкус. Представете си да махнете рафинираните захар, мазнини, боклучавата храна, пшеницата, хляба, цялата храна, която е човешко дело и изведнъж заместите това с много вода и органично гориво, богато на витамини и минерали, което влиза във всяка ваша клетка във вида, най-лесен за смилане, във всички цветове и с всичко, което иска тялото.

Според вас какво ще направи тялото? Изобщо няма да го отхвърли! Ще си каже "Това е друго нещо! Гледай как ще ти се отблагодаря!".

Ето как изглеждах в огледалото преди 20 години. "Хубавец!" Годините вървяха и аз си казвах едно и също. Кого заблуждавах? Вече не бях хубав. Изглеждах, сякаш съм глътнал овца. После тръгнах по алтернативни пътеки. Опитах всичко: знахари, кални бани, акупунктура, какво ли не! Най-големият страх беше да променя това, с което се храня.

Ресторант за суровоядци?! Как се готви за суровоядци? Виж каква закуска! Tя няма форма... Имала е форма, но после става такава. Не знаех нищо за вегетарианците, освен, че Ганди е бил такъв. Мислех, че Веган е планета. Не съм предполагал за този свят.

Имах  диагноза "рак на яйчниците" през 2000 г. Реших да експериментирам. Борих се да оживея. Можеше да успея! Отидох на зеленчуковия пазар и купих зеленчуци, цвекло, зеле, какво ли не. Хич не ми хващаха окото, защото нямаше десерт. После в продължение на три дни направих прочистване със сокове. Бях обърнал гръб на природата. Исках да проведа експеримент със себе си. Какво щеше да стане, ако се втурна към природата? Тя щеше ли да ме прегърне? Щях ли да оздравея? Минах направо на сокове и на растителна диета. След десетина дни мъглата се вдигна и аз се изправих на крака. След около две седмици усетих, че енергията ми се връща. Цветът стана по-ярък. За три дни прочистване свалих 3 килограма. След 4 месеца здравословна диета нямах рак, кожата ми се изчисти. За пръв път отслабвах естествено и толкова бързо. В крайна сметка това е последното нещо, което контролирате: това, с което се храните. Никой не може да ви управлява. Прочистването от отровите има страничен ефект: сваляте килограми, очите ви светват, кожата ви блесва. Не го мислите - това са просто страничните ефекти от прочистването. Променете храненето и начина на живот и може да постигнете всяка своя цел. Хората мислят, че съм на двайсет и няколко години. Хубаво е, че ме вземат за много по-млада, но скоро ще стана на 40. Този начин на живот ми помогна не само да преборя болестта, сега се чувствам по-млада и изглеждам по-добре (в зависимост от светлината). Всъщност ни е заложено да бъдем привличани от хубавите екземпляри. Защо?

Защото те са най-здравите! В нас е заложено да търсим здрав екземпляр с цел размножаване. Виждаме блестяща кожа, бляскави очи и увереният човек ни притегля. Несъзнателно търсим симетрия. Гледаме тена на кожата, но да бъде равномерен, а не на петна. Защо нашето определение за красота е такова? Защо козметичната индустрия отделя толкова време за продукти, с които кожата по изкуствен път да изглежда в един цвят? Защото това ви кара да изглеждате по-млади и по-привлекателни. За мен това е нещото, към което се стремим - дълбока наситеност на тена, на косата, блясък на ноктите, цялостно усещане за блясък, също като аура.

Това е възможно с естествената храна, чрез различни стратегии и добавки. Най-вече чрез сокове. Чрез избягване на пържено и на окисляващите храни, които съсипват кожата и вътрешните органи. Най-зле са пържените и храните, приготвени на скара. Те са пълни с канцерогенни химикали. Избягвайте ги или ги намалете докрай и увеличете храни като хлорела, спирулина, плодов и зеленчуков сок. Бъдете господари на своята кухня. За 30 дни кожата ви ще се промени напълно. Хората ще ви питат каква е тайната и щом кажете, че пиете пресни сокове, ще кажат "Ще си взема крем за кожа", защото предпочитат по-лесния начин. Ако са ви добри приятели, може да започнат със соковете, защото соковете са по-добре от крема.

Кожата е показател за здравето, защото храната отива там най-накрая. Ако хранителните вещества стигнат чак до кожата, значи са нахранили всичко по пътя си. Всички сме съгласни с това. Ако човек има хубава кожа, това ни кара да се запитаме как е тялото. Знаем, че човекът има по-здраво сърце, бял и черен дроб, бъбреци...

Да вземем суетата. Това е много добър подход! Кожата изглежда по-добре, ако ядете нискогликемична храна и кръвната захар е стабилна. Това е едно от първите неща: кожата, косата и ноктите стават по-хубави.

Една от причините да спра да ям зърнени и високогликемични храни е, че през годините забелязах няколко неща. Първо: всяка година качвах по малко. Ставаше все по-трудно да се опазя. Второ: и при мен, и при пациентите ми започна чупене на ноктите, късане на косата, зачервяване и спукани капиляри по кожата. Когато ядеш хубава храна, това изчезва.

Поемаме еди-колко си храна дневно. Идеята е да се разкрасим с храната. Например зехтин и маслини, краставици, репички, конопено семе, алое вера и кокосови продукти. Добре ферментиралите храни като кисело мляко, кимчи и кисело зеле ни помагат да смиламе храната и възстановяват чревната флора. Да видим минералите на красотата като силиция, желязото, мангана, които дават блясък и харизма; да видим сярата и нейния ефект над съединителната тъкан,как премахва белезите на старостта и попълва структурата на белтъчините, за да може нашата мускултура да отрази най-важните качества, емблематичните качества, които са цел на козметиката.

Козметичната индустрия е като сметище за почти всички сегашни химикали. Оловни и живачни съединения, съединения с конска урина (урея)... В козметичната индустрия влизат всякакви синтетични съединения като натриев лаурилсулфат и други пеноагенти, използвани в перилни препарати, шампоани, лосиони за тяло и т.н. Почти всички кремове за кожа са наблъскани с отровни вещества. В повечето има химикали за аромат. Направихме лабораторен анализ на известен парфюм, който показа наличие на 21 отровни, потенциално канцерогенни химикала, но никой от тях не е на етикета. Замислете се как точно искате здрава кожа: дали искате здрава кожа, подхранвана отвътре навън, или искате да я покриете с химикали и отрови и изкуствени аромати отвън, които ще попият в нея, ще достигнат и ще разболеят сърцето, черния дроб, бъбреците, мозъка, тялото. Важно е не само какво ядеш, а какво те яде.

Къде е свежестта на живота? Какво става? Какво те мъчи? За какво мислиш?

Има едно интересно проучване, "Неприятните детски преживявания" от Винсънт Фелити в болницата "Кайзер перманенте" в Сан Диего. Те работят със затлъстели хора и той стига до заключението, че затлъстяването не е проблемът - това е отговор. Затлъстяването е отговор на хронично напрежение, при мнозина е отговор на сексуално, на домашно насилие и т.н. Говорил съм с много хора, които цял живот са били с наднормено тегло. Винаги питам кога е започнало.

"Бях на 4 години. Баща ми беше алкохолик и ме биеше". Или "Отидохме да живеем другаде и много ме беше страх".

Това се проявява при неудовлетворение: скучна работа, ужасен партньор, задушаване от голямото напрежение в живота. Следи от минали травми и драми, които да излекувате, нещо неразрешено, заради което буксувате на място и се храните зле? "Скъпо дневниче, днес съм много тъжна и искам да изям ВСИЧКО!". Мисля, че при напрежение или тъга мнозина посягат към "някоя вкусотия", особено храна, която са яли като деца: месно руло, картофено пюре, бисквити; все неща, които им е давала мама. Това е връщане във времето, когато са ги гледали и хранели.

Моят духовен учител казваше: "Ако си разстроена, не яж!".

Това е много мъдро, защото когато сме разстроени, не усещаме дали сме заситени. Така е, защото изпитваме празнина, която не се запълва с храна. Изобщо не бихте свързали това напрежение с качване на тегло. Безсъние. Обезводняване. Умствено и емоционално напрежение. Карате към работата, в задръстване сте, мислите как шефът ще ви се кара, ето химическа реакция. Тялото реагира химически при всяко умствено или емоционално напрежение. Когато тази реакция е като при глад, тялото ще ви предпази, като трупа. То не знае какво да направи. Живеем в свят, много по-различен спрямо този отпреди хиляди години. Тогава сме се грижели само да имаме храна и да не станем храна. Сега се грижим за ипотеки, за кредити, за училището на децата... Притесняваме се за целия свят. Напрежението води до реакция и тялото иска да ни предпази.

Хората се ядосват на тялото си. Мразим телата си, защото искали да ни саботират. Тялото иска да ни предпази, нищо повече! Под напрежение се освобождават хормоните кортизол и епинефрин. Ако човек се лекува със стероиди, например "Преднизон", той веднага качва 20 - 30 килограма, независимо какво яде. Когато стресовият хормон кортизол има високи нива, е доказан факт, че дори ако гледаме поничка, метаболизмът се променя. Най-добрият начин за успокояване на стресовите хормони е сънят. Дълбокият сън преработва най-добре излишните кортизол и епинефрин. Пробвайте нещо. Ако сте под напрежение и спите само по 3-4 часа на нощ, ще качите 1 кг само от това, защото напрежението повишава задържането на течности. Аз ги наричам "течни килограми". Погрижете се за "течните", преди да станат "твърди", което е неизбежно.

Сега мнозина страдат от безсъние. Нека спят, докато се събудят. Нека спят винаги, когато могат. Толкова за съня. Другото преработване на стресовите хормони (така е устроено тялото) е чрез физическо натоварване: вдигане на тежести или разходка. Така правите няколко неща: увеличавате хормоните на щастието, вместо които иначе ще посегнете към захарта. От 3 до 4 разходки седмично са равни на хапчета срещу средна депресия. Елементарно е - тренирате си сами. Ако се разхождате на въздух, се усеща. Чувствате се много по-добре. Това е биохимия.

Всичко, което носи трайно удоволствие, понижава хормоните на стреса. Смехът ги понижава значително. Гледайте наблизо да има смешни филми. Това подобрява имунитета и понижава болката; има клинични доказателства. Мнозина гледат моите снимки "преди" и "след" и се чудят. Искам да кажа, че тялото ми сега е точно както съм си го представял. Не мисля, че е случайно. Мислил съм защо визуализациите имат толкова сила: и при отслабване, и при промяна на вида на тялото. Арнолд Шварценегер си е представял тялото си; той беше шампион и е сред най-добрите културисти. Говорил съм с мнозина с успешни визуализации. Открих, че визуализацията е като език, с който говорите с подсъзнанието си.

Подсъзнанието е тази част от мозъка, която отговаря за много неща, сред които са несъзнателните процеси в тялото. Вдишванията не са съзнателна мисъл. Не се замисляте колко да дишате, това е несъзнателно. Честотата на сърцебиене е несъзнателна. Дали да сте пълни или слаби, е несъзнателно, но все пак - решение. А нашата несъзнателна част - подсъзнанието, не говори английски. Тоест ни управлява мозък, с който не можем да говорим. Той разбира визуализациите като език и така говорите с несъзнателното. Все едно говорите с някой, който не знае вашия език. Търсите тоалетна, а не говорите езика, питате много хора, но не ви отговарят. Но покажете картинка на тоалетна и всички веднага ви разбират. Те разбират моментално какво имате предвид.

Визуализацията е универсално общуване с тези, които не знаят вашия език. Тялото ви не знае вашия език.

Когато изградите образ на желанието: може това да сте вие по друго време, когато сте били здрави и щастливи, може да бъде на друг, няма значение. Гледайте снимката 30 секунди, но сякаш гледате през нея; гледайте я несъзнателно, не с очите. Оставете подсъзнанието да я попие за около 30 секунди. Затворете очи. Представете си се, вижте се, почувствайте се в това тяло. Представете си как вървите по плажа в това тяло. Както искате. Правете го, когато умът ви е силен, спокоен и отпуснат. Вашето подсъзнание разбира. Разбира, че не му трябват мазнини и че бърка стресовете. То не знае какво да прави със стреса днес: "Да напълнея или да отслабна? Как да опазя този изплашен човек?". Понякога тялото използва мазнина, но ако говорите с подсъзнанието си и му кажете "Не е това. Благодаря ти, но причината не е такава". "Ясно, значи спирам мазнината". Всичко се променя толкова лесно.

"Това, за което мислиш постоянно, е това, което ще ти се случва".

За съжаление повечето - имам предвид над половината хора, излизат след сутрешния душ, оглеждат се в огледалото насаме и не харесват това, което виждат. Никак не го харесват. И започват деня, като се упрекват, казват си, че са неудачници, че не ги бива, че не се стараят и т.н. Ако някой до вас непрекъснато ви повтаря това...

Не знам за вас, но аз не бих го изтраял и 5 минути. Но се оставяме да го причиняваме на себе си.

Ходя в група, която казва: "Нека те обичаме. Ти обичаш ли се?". Когато го чух за пръв път, аз... Аз бях толкова тъжен. Тогава осъзнах колко дълбока ненавист изпитвам към себе си. Смъртта ми изглеждаше най-малко... Не мислех за самоубийство. Минавало ми е през ума... Не мислех за самоубийство, но приветствах смъртта. Все едно натискам ключа, изключвам се от бутона. "Готов съм за вечния сън". Отнема време, но това е моментът, когато се появява волята.

Това е пробивът - според Ленърд Коен, пробивът, с който идва светлината. Когато се погрижиш за себе си, става нещо чудодейно, нещо силно. Разбираш, че си ценен. Всъщност започваш да се обичаш. Ти грееш, това изтича към другите и заразява и тях. Това кара и другите да обичат себе си и живота. Безспорно най-важното, което ме пазеше да не качвам килограми, е любовта. Любовта към мен и към другите.

Всъщност какво представлява любовта? Любовта е сигурност. Когато сте бебе на няколко седмици, ако мама не ви обича, ще умрете. Мама се грижи за вас, храни ви. Вие сте съвсем беззащитни. От момента на раждането свързваме любовта със сигурност. Ако изпитвате липса на любов, защото вашият партньор ви не ви обича, или някой човек  не ви обича, това застрашава първородното чувство за сигурност, което задейства стреса. Тогава идват килограмите. Преди хиляди години, ако общността не ви обича, тя ви отлъчва. Племето не ви обича и ви отлъчва. Тогава умирате, защото не може да оцелеете сам в племенния свят. Затова в нас е вградено, че любов е равно на сигурност.

Сън!

Физическа активност!

Повече смях!

Прочистващи: кориандър и салса

Детоксиканти: спирулина, чия, алое вера.

Основното е да обичаш себе си. Всичко друго е нетрайно. Защото ако вашата нагласа е, че сте безполезно лайно, животът ви не струва нищо, винаги се проваляте и разваляте нещата, няма да станете достатъчно добър, няма да успеете, никой не ви обича... Във вас може да има такъв "диверсант".

Луиз Хей има чудесно упражнение.

Ако действително го правите в продължение на 30 дни или години... Написах го на рецепта. Ето го: "В този момент аз се приемам безусловно".

Написах го на рецепта. Слагате го на огледалото в банята, два пъти дневно се поглеждате дълбоко в очите и казвате: "В този момент аз се приемам безусловно". После изчаквате "враговете" да се покажат. "Ти си лайно, няма как да се обичаш! Виж си талията. Виж целулита! Ами тялото ти? Ти си с 13 кг отгоре! Нямаш мъж - ти си стара мома, която живее с котка. Това ли приемаш?". Ето какво ще чуете. Всичко е наред! Ако го правите 30 дни, към 28-ия ден нещо вътре се променя. Започвате да си вярвате, защото посявате ново утвърждение. Ръдиърд Киплинг казва: "По природа аз боравя с думи. Те са най-силният наркотик за хората". Изпращате си различно послание. Когато започнете да го правите, развивате - като мускул - тази част във вас, която слуша. Колкото повече тя укрепва, толкова по-здрави ставате. Ще ви кажа като лекар какво прави любовта към себе си. Подобрява слуха, зрението, понижава кръвното налягане, увеличава работата на белите дробове, сърдечния дебит, помага на мускулите. Ако сред хората имаше епидемичен ръст на любов към себе си, разходите за здравеопазване щяха да спаднат рязко. Това не е ню-ейдж бръщолевене: "Трябва да се обичаш, мила!". Това е чиста наука!

Може да подобрите своя живот, разум, манталитет и поглед към живота чрез три прости въпроса:

"Откъде идва моята храна?", "Какво има в нея - любов, отношение, грижа?", "Какво ще ми донесе тази храна - ще ми помогне за моята добра цел или е само за забавление?"

Здравето е естественото състояние на тялото. Ако оставим тялото си в среда, където изборът е здравословна храна, вече не трябва да сме угрижени. Ще живеем без страх от напълняване, от болести.