ЖАК ФРЕСКО (Jacque Fresco) - разсъждения за рационалността в живота

Най-трудното нещо за разбиране е ревността.

В бъдещето (ще използвам съпругата ми Роксан за пример), ако Роксан се влюби в по-млад мъж от мен или в по-стар от мен – никой не е по-стар от мен... но в човек на различна възраст от мен, ако тя иска това, значи не отговарям на нейните нужди. Ако аз наистина я обичам, ще й помогна да си събере багажа, защото това е, което тя иска.

Но в тази страна всички казват: "Разваляш семейството, да му се не види! Ти си моя жена, не можеш да ме оставиш! Ще ти счупя гръбнака, ако напуснеш този дом"! Това не е любов. Какво става с любовта по време на развода? Жената казва: "Искам децата и къщата!".

Къде е любовта? Къде е изчезнала? Има ли изобщо такова нещо?

Не, няма. Както казах, любовта е променлива. Хората дори не знаят как да обичат. В бъдещето думата "любов" ще бъде изоставена и ще бъде заменена с друга: "екстензионалност".

Това ще рече – ако сте пилот и дясното ви крило се запали, при завъртане на самолета настрани, огънят ще се изгаси. Ако някой ви каже: "В случай на пожар в сградата, намокрете кърпа и се придвижвайте приведени, защото пушекът отива нагоре". Това е екстензионално към вас, наистина екстензионално, а не като патриотизма.

"Заклевам се във вярност към Конституцията..." Това не е мярка за патриотизъм. Патриотизмът и любовта се състоят в това, което правите, за да разширите ума или живота на някого. Момичетата днес се ласкаят, когато им подарите бижута. Ще кажат: "О, колко е хубаво! Не трябваше". Тогава си го вземете обратно и вижте какво ще стане. Целият свят е обърнат наопаки... Та знаете ли какво значи екстензионалност? Някой, който може да разшири вашата способност да разбирате света, в който живеете. Това е истинска любов. И така, аз се опитвам да дам на всички най-добрата информация, която ми е налична, освен ако не е комерсиална. Някой казва: "Забелязах, че твоят хеликоптер няма опашно витло". аз не им казвам, защото това може да е комерсиален продукт. Не искам да идват на моите сбирки само за да вземат всичките прекрасни идеи и да ги патентоват. Така правеха в миналото.

Идваха при мен, във фабриката за самолети, за да гледат върху какво работя и да го патентоват. Разбирате ли? Те нямаха съвест. – Това е конкуренция. Ами, сметнах го за грубо и жестоко. А компанията за самолети е собственик на всичко, което измислиш. Знаехте ли това? Ако отида да работя за "Дъглас" и изобретя нови неща, те притежават всичко, което съм измислил. Ако някой създаде нов вид карбуратор в гаража си и го продаде на "Дженерал Мотърс", те казват: "И сега, "Дженерал Мотърс" ви представя...", сякаш "Дженерал Мотърс" са го направили. В бъдещето изобретателите ще бъдат осигурени като всички останали. Ще живеят добре, ще карат най-добрите коли, които страната може да произведе. Няма да има долнопробно оборудване, което се разваля,

защото ако нещо се счупи, това обременява обществото. Разхищава ресурсите. И по този начин, ако ти караш Мерцедес, или каквато и да е скъпа кола, а другият кара стар, очукан Фолксваген, ако неговите спирачки откажат, ти ще умреш. Така че не искаме никакви стари коли на пътя.

Една стара кола съдържа толкова ресурси, колкото една нова, така че преработваме старата. Някой казва: "О, ама вие сте много добри". Не че сме добри – просто не искаме нищо вредно да се използва. Така че вадим най-доброто оборудване и го правим достъпно за всички – не защото сме добродушни. Ако не работите с най-доброто, наранявате другите хора и себе си

Децата ще разполагат с всякакви книги, безплатни и достъпни, защото колкото по-умни са те...

Ако четат "Джак и бобеното зърно", това не ги обогатява. Ако четат "Пепеляшка", където тя докосва бяла мишка с пръчица и я превръща в кон... нали разбирате. Ако отглеждате децата с такива глупости, те не могат да бъдат екстензионални.

Ако някой попита: "Ти по-бързо ли тичаш от Били?", и вие кимнете, тогава Били може да се нацупи. И какво ако тичаш по-бързо от Били?

Когато ходех на училище, децата идваха при мен и казваха: "Аз тичам по-бързо от теб". А аз отговарях: "Ти сигурно можеш да тичаш двойно по-бързо от мен". И какво от това? Това е съревноваване. То не поражда нищо добро. Или някой с футболна топка, който тича на игрището. Всички обичат спорта. Същата тъпа история отново и отново, нищо ново. Тичате с футболна топка и някой се мъчи да ви я отнеме. Докато продължават да ви държат вниманието с такива глупости, не можете да напредвате.

В бъдещето няма да има игра, която е константна. Винаги ще има развитие. Когато играете тенис срещу себе си, ставате по-добър, но не се опитвате да станете по-добър, за да победите някой друг. Опитвате се да подобрите преценката си. Ако някой е изключително креативен, много изобретателен, го пращаме в училищата, за да учи други деца как да изобретяват, защото си има собствен метод.

Работил съм с по 50 деца. Всички изкарваха максимална оценка. Нямаше разлики в оценките им, защото работя различно. Ако учите децата как да рисуват и някое погледне рисунката на друго дете и ако рисунката на другото е по-добра, те не искат да продължават играта. Така че слагам преградки между тях и казвам на всяко дете, че се справя добре: "Ти се справяш много добре", и те постепенно напредват. След около три седмици всички стават добри и тогава махам преградите. Трябва да знаете, че ако съм ви баща и ви кажа: "Защо не можеш да бъдеш като брат си? Той чисти след себе си, а ти оставяш всичко разхвърляно". После когато брат ви падне по стълбите, на лицето ви ще има усмивка, защото с вас са се отнасяли зле. Когато отглеждате деца, никога не се отнасяте с едно от тях като със свое любимо. Това ще създаде ревност и завист. Когато давате оценки на децата в училище...

Давам ти двойка за неуспех. Той получава шестица и казва: "Имам шест!". А всички в училище питат: "Ти каква оценка изкара?". И така получавате неприятни емоции. Цялото нещо е сбъркано. Не бива да оценявате хората. Помагайте на изоставащите. Използвайте тези, които знаят как да свършат нещата по-бързо.

Ако попитате някого: "Как човек става креативен?", той няма да знае. Ние знаем, затова ще правим всички креативни.

Разрешаването на конфликти или избягването на конфликти с другите хора е проблем, характерен за всеки човек. Причината за конфликтите е, че хората изхождат от различни гледища, от различна среда, и носят със себе си нагласите, които са възприели.  Просто да нареждаш на някого, да казваш на друг човек:

"Не трябва да мислиш по начина, по който мислиш" – това не променя поведението. Ако наистина искате да се разбирате с хората, тогава само когато ви попитат: "Кой е най-добрият начин да вкараш лопатата в земята"?

"Използвай крака си. Така е по-лесно". Ако не ви питат, не се занимавайте. Най-добрият начин да избягвате конфликти е като не налагате своите ценности, дори и да са по-добри от ценностите на другия човек. Например – Роксан може да харесва котки. Аз не искам да има котки вкъщи, защото смятам, че са мръсни и т.н. Но както и да е... Въпросът е: колко харесвам Роксан? Ако тя не означава много за мен, ще кажа: "Махаш котките или аз се махам".

Когато си имате работа с хора, без значение какви са техните възгледи, само когато те ви кажат: "Какво мислиш за моите възгледи?", тогава може да дадете мнението си. Така например Джоел може да счита, че ценностите на неговия шеф не са правилни. Ако се опита да му изложи по-разумни ценности, шефът му не би го разбрал. Дори би се обидил, защото ще се почувства омаловажен. Когато срещате хора, те ви показват своите ценности чрез начина си на изразяване, чрез начина, по който говорят за различни неща.

Много малко хора, освен ако не ходят на училище, за да изучават например авиационна механика, в който случай те отиват да чуят какво има да им каже учителят, но ако някой от другите ученици им покаже дадено нещо, те биха се почувствали омаловажени.

Ученикът казва: "Ти не разбираш механизма на буталните двигатели". Това би засегнало самочувствието им, защото друг ученик го казва. Ако преподавателят му каже това, той е отишъл там да учи за водопроводчик или пък изкуство, или музика, така че ще слуша преподавателя. Там сте, за да научите какво има да ви каже той.

Но що се отнася до обикновените хора...

Например ако Роксан работи върху нещо и то е много важно за нея, но телефонът звънне, това отклонява вниманието й от работата, а след разговора може и да не продължи нататък. Но ако кажете: "Трябва да продължиш оттам, докъдето беше стигнала..." Освен ако тя не каже: "Боже, невероятно дезорганизирана съм, какво предлагаш да направя?". Тогава пишете съвети – първо, второ, трето, четвърто, пето. И тя казва: "Не харесвам четвъртото и петото". Няма да спорите с нея. Ако каже: "Не съм сигурна относно четвъртото и петото", тогава може да й дадете указания.

Начинът на изразяване ви показва дали човекът иска да чуе още, или не. Каквото и да кажете, би засегнало самочувствието на нормалните хора, ако разглежда недостатъците на другия човек.

Ако отидете при Лари и кажете: "Не се прави така. Направи го ето така", то вие налагате своите ценности. Те може да са правилни, но не бива да ги налагате, освен ако не се допитат до вас. Та конфликтите се появяват, когато човек не търси съвета ви, но вие му го давате. Не винаги става така, но рано или късно ще се случи. Начинът, по който може да се разбирате с някого, е като му позволите да бъде себе си, освен ако не ви каже: "Не се разбирам с поляци. Какъв ми е проблемът?".

Много малко хора питат такива неща. Всъщност, никога не съм срещал човек, който да каже: "Какво мислиш за ценностната ми система? Какво мислиш за начина, по който мисля?".

Но само ако някой каже това и бъде искрен, а не идва от егото и не се опитва да бъде любезен.

Ако някой ви смущава по някакъв начин, просто кажете: "Не обичам да обсъждам расите. Ако ти искаш да си расист, добре, но аз не се интересувам от това". Ако каже: "Как така имаш различно виждане за негрите от мен?",

тогава може да обясните. Но ако каже: "Така чувствам нещата, по дяволите!", оставете го да говори или го уволнете, ако сте го наели и не искате да слушате такива неща.

Веднъж наехме работник...

Имаше един чернокож на един стълб, работеше върху някаква антена. И този чернокож каза: "Трябва ми въже". А този, дето наехме, отговори: "Вържи го на врата си. Ако паднеш, ще се обесиш". Той сметна, че това би било подходящо за чернокожия. Повече не го наехме, защото нивото му беше твърде ниско. За да се поправи това, трябва да промените целия му житейски опит, а или наемате някой, който да сложи антена, или работите над целия му живот.

Въпросът е: колко различен е житейският опит на този човек от вашия?

Търси ли информация човекът и ако да, не оставяйте чувство, че все едно го поучавате. Ако дойдете и кажете: "Лари, така не се използва разтворител", най-добре да продължите: "Аз го правех така, но един човек ми показа друг начин". Те не харесват идващата лично от вас критика. Аз не се замесвам в такива дискусии, защото те не стигат доникъде, освен ако човекът не каже: "Какво мислиш за проклетите мексиканци, идващи в страната?", "Мисля същото и за "нелоялните" американци, които не оценяват тази страна" – вместо да нападате испанците. Кажете: "Смятам някои американци за много неприятни, а други за нормални", но няма нужда да обсъждате испанците, защото той вече има изградено мнение за тях. Ако кажете: "Има доста американци, които са подмолни", той принципно би се съгласил с вас, но ако каже: "Ами не знам дали някога съм срещал такива...", тогава оставете темата, ако той не иска да дискутира това, ако гледната му точка го удовлетворява.

Най-важното, което трябва да запомните, е, че различните хора изхождат от различни гледни точки и виждат същото нещо, което и вие, но тяхната интерпретация е различна.

Освен ако те сами не ви попитат: "Какво мислиш, че трябва да направя?" Ако някой има къса памет, нека си води записки. Казвате му това един или два пъти, но не непрекъснато, ако не го прилага. Давате на хората инструкции.

Ако ги прилагат, продължавате с инструкциите. Ако не ги прилагат, значи всичко е само празно говорене. "Какво предлагате да направя? Жена ми харесва котки, а аз кучета". Не е нужно да си съчинявате истории – дайте й да гледа котки, за да ти позволи да си имаш кучета.

Това е просто по-добър начин за справяне с хората, тъй като не можете да им промените отношението, като изтъквате: "Проблемът ти е, че не слушаш никого". Това не ги кара да започнат да слушат. Те ще продължат по същия начин, освен ако не ви попитат: "Не показвам ли внимание?", или: "Изглеждам ли безучастен?".

Много малко хора говорят по този начин. Това означава да сте разумен. Вече имате ли някакви нагласи за разните хора, които мислят различно от вас? Те просто мислят различно от вас, точка.

Коментари от сорта на: "Ти си глупав" или "бавен", "Проблемът ти е, че нямаш никакво въображение!" – това не променя поведението. То само подхранва конфликта.

Ако някой е много добър в рисуването на рози и вие харесвате рози, тогава бихте си общували с него, но ако каже: "Ако питаш мен, всички ирландци трябва да си отидат в Ирландия", отговорете: "Ами, аз нямам такова отношение към ирландците, затова предпочитам да не обсъждаме темата". "Мисля, че има някои шведи, които се държат зле, и други шведи, които се държат добре" – може да кажете това. Може би би ви разбрал. Кажете, че оценявате гледната му точка. Но не го отрязвайте: "Ти си расист!" Не го отхвърляйте.

Мисля, че ви разказах това... Не се сещам – говорих ли вече за телепатията? – Не.

Като дете хората идваха на моите семинари и ме питаха: "Какво ще кажеш за телепатията? Съществува ли тя"? Аз отговорих: "Никога не съм виждал случай на телепатия". Те казаха: "Ние сме виждали". Аз отговорих: "Извикайте тези хора и нека видим дали имат такива способности".

Но това, което хората смятат за телепатия, всъщност са паралелни ценности. Ако израснеш с някого, ако четете еднакви книги, учите в същото училище, то може да си вървиш по улицата, да видиш дадена ситуация, да погледнеш човека и да му намигнеш – и ще имате същата реакция, ако ценностите ви са еднакви. Хората си мислят, че това е телепатия. Или пък – по време на Втората световна война жени стават през нощта и казват: "Нещо се случи със сина ми, знам го"! Абсолютно сигурни са. И на следващия ден военните донасят известие, че техният син е убит в битка. Това доказва ли нещо? Затова писах на министерството на отбраната. Попитах: "Наистина ли получавате такива писма?". Те отвърнаха: "Получаваме по 15 000 писма на ден от родители, че нещо се е случило със сина им, а всъщност нищо не е станало". Чува се само за тези, които по съвпадение се оказват верни. Разбирате ли какво ви казвам?

Склонен съм да приема това обяснение. Знам също така, че мозъкът е обвит от нещо, наречено менинги. Това е като мембрана, която спира информацията... Дори ако си мислиш за определени неща, те не ти излизат от главата. Менингите покриват мозъка ти. Не само това, но и всички нерви имат миелинова обвивка. Знаете ли какво е това? Изолационна обвивка, която не позволява на нервите да преливат един в друг и да кажа: "Добро утро, майната ти". Не се случва така. Начинът, по който мозъкът е устроен – псуването е в определена зона, другите неща са в друга зона. Когато ти мислиш за майка си, представяш си прекрасна сивокоса жена. Той си представя жена, която го е спуквала от бой като дете. Така че всички имаме различни асоциации. Затова не може да има телепатия. Нашите мозъци складират информацията по различни начини. Например в неговата глава, комунизмът означава диктатура. В главата на другия, фашизмът е диктатура. Либералният човек е размирник, в неговата глава. Нашите асоциативни системи са толкова различни, че освен ако моделите в главите ни не са едни и същи, не можем да влияем на другите.

Преди години на семинарите – водех семинари преди време, хората идваха и казваха: "Какво ще кажеш за нещата отвъд физическото? Винаги говориш за физическия свят. Ами духовния свят? Какво ще кажеш за телепатията"? И подобен род неща. Тогава отговорих: "Не отхвърлям съществуването на телепатията. Просто никога не съм виждал пример за нея".

Ако говоря с пожарникари, бих им казал: "Момчета, вие жертвате живота си за страната, но истинският проблем е: да няма пожари". "Да, но ако няма пожари, аз ще си загубя работата". Това се явява опасност. Преди години говорих с полицаи. Говорих пред около 50 полицаи и им казах, че лесно могат да бъдат изместени.

Те казаха: "О не, трябва да има полицаи". Започнах да им обяснявам как могат да бъдат изместени. Поставих кимограф в автомобил – въртящ се цилиндър, електрически управляван, с игла, така че когато се движиш в зона с ограничение 100 км/ч и вдигнеш 110, кимографът засича всяко нарушение, което допуснеш. И трябва да изпращаш данните от него всеки месец. Не са нужни пътни полицаи на мотоциклети. Всяка нередност ще се отчита по този начин. Те казаха: "Това ще ни остави без работа". Аз отговорих: "Да, лесно може да бъдете изместени. Лесно". Няма професия, която да е сигурна. Никоя. Дори хирургията ще бъде изместена до 15-20 години. Само въпрос на време е. Ако доживеем, ако оцелеем до следващите 20 или 30 години, системата ще стане много зле, ако продължаваме по същия начин. Не виждам причина хората да престанат да замърсяват. Корабът на мира, който ходи на мисии...

Те не искат японците да убиват китове, а ние убиваме кокошки и крави, защото ние ги ядем, както японците ядат риба. Те се хранят с определени неща, които ние не ядем, и от тях се изкарват пари. Защо да не убиват китове? Кои сте вие да казвате: "Не убивайте китовете"? Не убивайте нищо! Не убивайте мухата, защото тя съществува, създадена е от Господ. Убивате божиите творения. Няма как да третирате тази тема. Корпусът на мира иска мир,

но те не знаят, че мирът е продукт на културата. И мирът е интервалът между войните. Никога не е съществувал мирът като система. Винаги е имало войни. Това е естествено нещо. Естествено е за хората – такива, каквито са днес. Откъде са прихванали това? От Библията: "Отмъщението е сладко".

На евреите им е било разрешено да убиват хора, да правят секс с хора, които не са евреи. Знаеше ли това? Казвал съм ти за Салем, Масачузетс, нали? За лова на вещици? Знаете ли, че ако намериш вещица, ти получаваш нейните притежания, парите и земята й?  Така че е било добре да намериш колкото се може повече вещици. Системата е толкова... Откъде, по дяволите, да я подхванеш? Сбъркана е отвсякъде.

Ако човек каже: "Аз вярвам в системата на свободния пазар", дори не искам да се занимавам.

Ако кажат: "Мислиш ли, че системата може да бъде подобрена, и как би могло да стане това? Как ще се справиш с корупцията сред политиците"? Те биха задавали въпроси, милиони въпроси, ако бяха разумни. Ако дойдат същества от друг свят, ако са толкова напреднали, че да осъществят такова пътешествие, следва да ги питате: "Какво мислите, че би трябвало да знам?". Не им разказвате за жена си и двете си деца. Те не се интересуват от тези глупости. "Какво според вас трябва да знам"? Ако те са по-напреднали, ще ти кажат какво трябва да знаеш. Ако пътуват на такива разстояния...

Разбираш ли какво имам предвид?

Така че имаш трудна задача пред себе си, но предпочитам да имам трудна задача, отколкото да се примиря с всичко това. Съгласен съм. – Ако се озова в затвора, добре, но ако не си привързан към нещата, както тези сгради тук, аз не съм привързан към тях. Правя каквото мога в тях, но ако правителството ги отнеме, защото не харесва нашата насока – това също е възможно.

Трябва да включиш в сметките си възможното, или високо вероятното. Могат да те арестуват или пребият, защото те мислят за комунист. Хората не разполагат със способност да разберат къде се различаваш от ценностната им система. "Всички японци си приличат. Всички негри си приличат".

Когато бях дете, беше така. Ако японец се появеше в града, ние тичахме по улицата да го видим. Правехме ужасни работи. Пеехме неща като: "Сестрата на Джими е саката". Знаеше ли това? Как може нормалните деца да бъдат научени да правят нещо такова? Представи си деца, които са безчувствени към слепите хора. Подлагат им крак. Много хора с мозъчна недостатъчност се разхождаха по улиците, когато бях малък. Те не бяха хоспитализирани. Децата им даваха конски фъшкии и им казваха: "Яж". И човекът ги изяждаше. И те си казваха: "Хей, този яде конски фъшкии!". Децата нямаха знания, нямаха подготовка. Бяха много жестоки, но бяха нормални деца. "Виждал ли си го, идиота в града"? Веднъж се сблъсках с това. Построих модел на самолет и го сложих на земята. Един човек с умствена недостатъчност се приближаваше към него и аз изчаках, за да видя дали ще му е интересно. Той дойде и ми го разби напълно. Научих много този ден. Помислих, че може да му е интересно. Търсех справедливост. Търсенето на справедливост ще ви погуби. Не съществува такова нещо.

Каквото и да стане, то е истинско. Това, което мислиш, че е трябвало да стане, не е истинско. Вие бивате разочаровани не от света, а от ценностната си система. Вашата ценностна система е сбъркана, а не светът. Светът си е нормално сбъркван от хода на времето. Ако кажете: "Това, което хората направиха в сряда, беше ужасно. Те убиха един чернокож, и той беше грешният човек"! Това е в рамките на възможното. Това, което се случва, е истинско. Това, което мислиш, че би трябвало да се случи, не е истинско.

"Бях верен на жена си, бях добър. Купувах й всичко, което желаеше, но тя избяга с млекаря".

Така че, какво търсиш? Това показва, че не познаваш добре ценностната система на жена си или не знаеш достатъчно за хората. Това е много трудно нещо за приемане – "Каквото се случи, то е истинско".

Отиваш на преглед един ден и докторът ти казва: "Намираш се в последна фаза на рака. Трябваше да дойдеш много по-рано. Остават ти около четири месеца живот. Уреди си проблемите". Много е трудно за хората да кажат: "Разбирам". "Но аз съм само на 40 години"! "Аз съм само дете, а съм плешив. Загубих си косата заради радиацията". Децата казват: "Това не е честно. Аз дори още не съм започнал да живея". Майката също казва: "Това не е честно".

Но каквото и да стане, то е реално. Малария, болести... Хората умират, млади и стари. Те умират, защото няма достатъчно проучвания в тези области.

И така – как, по дяволите, да обясниш всичко това на хората?